— Знаеш ли, винаги ми е било приятно да нося дела на Артър. Може да е като работен кон, а не състезателен, но си върши работата много съвестно.
— Ами да, точно това прави. Върши си работата. Изпипва нещата. Вярно, че не му стана приятно, когато Апелативният съд му набута това дело, но сега проявява голяма изобретателност. Тази седмица например твърди, че Ердай е ключов свидетел.
— Да бе, „ключов“! — Лари се усмихна. — „Ключов“ за кого?
— Схващаш нещата. — Тя също се усмихна. — Ще ти се наложи да дадеш някои обяснения. В молбата се споменава, че Ердай се е опитал да те уведоми за съществуването на оневиняващи улики, които ти си укрил.
— Ако знаеш как мразя да се занимавам с тези глупости — въздъхна Лари и набързо окачестви цялата акция като дивотия. — Ерно ми написа от затвора две писма. Само че същото направи и с половината полицаи на служба: търсеше помощ, когато го опандизиха. И как, по дяволите, трябваше да постъпя? Да му пратя поздравителна картичка ли? Мен ако питаш, Ерно се е сдушил с мафията вътре. Измислил е нещо, така ли?
— Сигурно. Преди седмица исках да говоря с него, но той отказа. В Ръдярд не знаят какво е намислил. — Наближаваха сградата на съда и Мюриъл спря и попита: — Ядеш ли още китайска храна?
— Естествено. Стига да не е много люто.
Ресторантът беше в стар стил. На входа висеше бамбукова завеса, а вътре имаше маси с пластмасови плотове. Стелеше се специфичната миризма на фъстъчено олио и ферментиращи чуждоземни подправки. Мюриъл открай време изпитваше съмнения дали нейната дефиниция на месо съвпада с тази в кухнята на подобни места, така че се придържаше към вегетарианските блюда. Понеже бе редовна посетителка, ги посрещна лично собственикът, Лойд Ву, и тя му представи Лари.
Предвид направените в молбата обвинения тя нямаше избор и беше принудена да повика Лари да се яви на слушането, макар през последните десет години двамата да се бяха виждали рядко и за не повече от десет минути, обикновено когато му се налагаше да дойде в прокуратурата във връзка с някое дело. Разменяха по някоя дума за неговите деца, за полицията, за прокуратурата, смееха се. После той си тръгваше и всеки път през главата й минаваше мисълта, че прани голяма грешка, като бъбри с него. Не заради самия Лари на сегашната си възраст той беше много по-нормален от човека, с когото се бе запознала в юридическия факултет преди седемнайсет години. Само че той беше минало, с което тя подсъзнателно се бе разделила, и й напомняше за младата, загубила посоката в живота Мюриъл — една по-гадна, по-кокетираща и по-нещастна жена от настоящия модел.
Но днес Лари й трябваше. Ченгетата никога не забравяха уликите по даден случай. Керъл Кийни, адвокат по апелативните дела, движила досега това дело по пътя към екзекуцията, не бе срещнала упоменаване на Ердай в документацията, но Лари бързо бе припомнил на Мюриъл как бе започнато всичко: Ерно ги бе довел до Колинс, а Колинс им бе дал Катерицата. Само че навремето тя така и не бе разбрала, че първоначалната информация е дошла от Ердай. Сега седеше, затворила очи, в очакване на онова усещане, когато парчетата на мозайката започват да се наместват, само че този път не се случи нищо подобно. След малко тя се наведе през масата.
— Заради добрите стари времена, Лари… Питам неофициално и няма да кажа никому. Има ли нещо, заради което трябва да се тревожим? Нали разбираш… искам да пофантазираме каква може да е тяхната игра.
— Имаш предвид, че Ерно може да знае нещо?
— Във връзка с какво?
— Не ми се прави на девственица, Мюриъл — каза Лари: приближаваше се опасно близо до онази граница, за съществуването на която и двамата знаеха, макар да не го бяха казвали на глас. Имаше улична истина, но имаше и истина за пред съда, и всеки добър полицай — например такъв като Лари — знаеше как да помири двете, без да поема ненужни рискове. Така че тя остави подмятането му без коментар. — За какви оневиняващи улики се говори, че съм укрил? — попита Лари.
— Артър не уточнява, а ние не знаем. Истината е, че когато молбата беше заведена, изпратих Керъл, само че тя успяла да подразни с нещо съдията и той дал ход на молбата. — Лари простена. — Знаеш как стават нещата, Лари. Харлоу е от онези, дето смятат, че служебно назначеният защитник има право на всякакви процесуални отстъпки, особено когато става дума за смъртна присъда. На всичко отгоре според мен той харесва Артър. Нека не забравяме, че неговата фирма прави голям оборот във федералните съдилища.