— Да си омъжена за Талмадж не изисква нищо повече от чувство за хумор и официална черна рокля. — Тя се засмя на думите си, но почувства смътна тревога от подтекста. Беше прекарала всичките тези години с мисълта, че никога няма да се предаде пред дребните неща, както правеха останалите. Нормално. Средно. Горе-долу. От самото споменаване на тези думи коленете й отмаляваха. — Талмадж си е Талмадж, Лари. Това е като да се возиш в една карета с бога — слънце. Винаги ти е топло от сиянието. — Съпругът й водеше живот, достоен за третото хилядолетие: на самолет по три-четири пъти в седмицата. Клиентите му бяха пръснати по целия свят и сред тях фигурираха няколко правителства. За Талмадж понятието „дом“ означаваше най-общо място, където да изостави блестящата публична персона и да се усамоти в изненадващо тъмната си интимна същност. Оставаше буден до късно, пиеше уиски, седеше умислен и лекуваше нанесените му рани, останали незабелязани заради изливащия се във вените му адреналин. И макар нормалното му състояние да бе на замайване от размера на съпътстващия го успех, изпаднеше ли в мрачно настроение, вярваше, че светът го е обсипал с облаги единствено за да го унизи и да докаже, че той не е достоен за онова, което има. И от нея се очакваше да го утешава, което понякога не бе леко и продължаваше дълго. — Той ме уважава — продължи тя — и за мен това означава много. Изслушваме се. Съветваме се взаимно. Прекарваме маса време в разговори. Хубаво е…
— Бракът на титаните — обади се той. — Суперадвокатът и областната прокурорка.
Но Мюриъл продължаваше да се дразни, че амбициозната жена е много по-добре приета в обществото, когато е омъжена за амбициозен мъж. Всъщност може би бе разбрала тази истина едва след като се бе омъжила за Талмадж.
— Още не са ме избрали, Лари.
— Е, не си представям как можеш да се разминеш. Че кой, по дяволите, ще се изправи срещу теб? В гилдията до един са подредени зад гърба ти. Спечелила си всички жени до една, да не говорим колко полезни ще ти бъдат приятелите на Талмадж с чековите си книжки. Вестниците предсказват, че не след дълго ще станеш и сенатор.
Сенатор. Кмет. И двете й харесваха. Но понеже съзнаваше, че издигането до тези постове е съпроводено и от удачно стечение на ред обстоятелства, тя отказваше да гледа на подобни предсказания като на нещо повече от забавно четиво.
— Това е работата, която желая, Лари. Честно казано, кандидатирам се, понеже се оказа много лесно. Нед излиза от играта. Талмадж ще натиска бутоните отдалеч. Но дори и при това положение понякога спирам и се замислям къде се навирам.
— Глупости. Та ти никога не си имала друга мечта.
— Не знам, Лари. — Тя се поколеба — наистина се опитваше да разбере накъде я влачи инерцията, после се отказа, както впрочем винаги бе постъпвал Лари. — Само преди година ми минаваха мисли, че ще трябва добре да преценя дали да се кандидатирам. Но вече приех факта, че никога няма да забременея. А това беше основният ми приоритет. Зная толкова много за безплодието… — Тя спря. Никога не бе изпитвала съжаление към себе си, но когато се замислеше за годините изследвания, вземане на лекарства, промивките, дебненето на часовника, броенето на дните, меренето на температурата, надеждите… Понякога тези спомени се оказваха по-силни от нея. Докато беше млада, никога не се бе питала докъде ще я доведе волята да бъде някой в този свят. Само че тази дадена някога клетва, че ще направи всичко, за да остави следа за вечността, сега поета от ръцете на природата, водеше до изгарящо желание да се възпроизведе, да отгледа живот, да предаде наученото, да обича. И никакво друго чувство, изпитвано досега, нито вихърът на либидото, нито гладът, още по-малко амбицията, не можеше да се сравни със силата на онова, което бе надникнало в душата на Мюриъл, след като се бе омъжила. Сякаш самото й сърце бе влачено напред от грамадно колело… под което, с течение на времето, се бе оказало смазано. И оттогава Мюриъл бе заживяла с чувство на обреченост и знаеше, че това ще продължи до последния й ден.
Лари я слушаше загрижено, но погледът в сините му очи бе неподвижен. Накрая каза:
— Е, можеш да разчиташ на гласа ми, Мюриъл. Искам да станеш областен прокурор. За мен е важно да постигнеш онова, което си искала. — Каза го твърдо и на нея й стана приятно, че продължава да цени толкова високо приятелството им.