Донесоха сметката и двамата заспориха кой да плати, но накрая Лари надделя. Напомни й, че е богат. След това продължиха пеша през обедното задръстване към старата сграда на федералния съд.
Кентон Харлоу, главен съдия на областния съд, вместо да разпореди на съдия на магистратурата да присъства на снемането на показанията, бе решил да направи това лично. Процесуалната страна на казуса бе доста необичайна, но от друга страна, бе естествен резултат от усилията на Конгреса да сложи край на безконечните обжалвания, позволяващи екзекуциите да се отлагат с години. Апелативният съд, където по правило никога не се изслушваха свидетели, все пак разполагаше с правото да прецени уликите, открити през краткия интервал, разрешен за допълнителни следствени действия, и да реши сам дали делото следва да продължи — функция, традиционно запазена за съдиите, слушащи дела и съдебната зала на областния съд. Никой от тези, с които Мюриъл бе разговаряла, не бе минавал някога през подобна процедура.
Главният съдия председателстваше в така наречената Церемониална съдебна зала. Количеството кафяв мрамор зад гърба му беше достойно за църковен храм. Но вниманието на Мюриъл скоро бе привлечено от нещо друго. На първата редица седалки от орехово дърво, върху аленочервени възглавнички, седяха представители на пресата, но не само обичайните репортери, лъскащи седалките години наред в отразяване на поредния работен ден на съда. Освен тях се виждаха няколко добре познати от екрана лица на телевизионни репортери: Стенли Розенбърг от „Канал 5“, Джил Джоунс, няколко други… както и двама художници за скици на участниците. Единственото обяснение за присъствието им можеше да е, ако Артър ги бе предупредил, че предстоят големи събития.
Тя хвана ръката на Лари и му прошепна думите, които той й бе споменал от дните си във Виетнам — думи, предназначени да предадат сериозността на ситуацията:
— Започва се.
15.
12 юни 2001
Показанията на Ерно
— Моля, кажете за протокола името си и произнесете по букви фамилното си име.
— Ерно Ердай — каза той и произнесе всяка буква.
От креслото си високо над скамейката за свидетелите съдия Харлоу повтори името на Ерно, за да се увери, че го е чул правилно:
— Еър-дай? — попита той.
„Много характерно за него — помисли си Артър. — Готов е да прояви към всекиго учтивостта да го нарича както трябва, макар да знае, че Ерно е стрелял срещу петима души в живота си и е убил четирима от тях.“
Съдия Кентън Харлоу бе най-често оприличаван като „подобен на Линкълн“. Беше слаб, висок над метър и деветдесет, имаше тясна брада и едри, властни черти. Стилът му бе прям и се отличаваше с ревностна вяра в конституционните идеали. Но сравненията с Линкълн не идваха само благодарение на външната прилика. Той бе модел в живота на Харлоу. Апартаментът на съдията зад залата бе украсен с най-различни вещи, напомнящи за живота на неговия идол, като се започнеше от първите издания на биографията му от Карл Сандбърг и се стигнеше до многобройните бюстове, маски и бронзови статуетки на Честния Ейб. Като правист, преподавател и известен специалист по конституционно право, както и като заместник главен прокурор на Съединените щати, отговарял за гражданските права в администрацията на президента Картър, Харлоу на практика самолично изпълняваше кредото, което приписваше на Линкълн — вяра в закона като цвете на хуманизма.
Ердай беше отслабнал забележимо през трите седмици, откакто Артър го бе посетил в затвора. Освен това вече имаше и проблеми с дробовете. Съдебните шерифи бяха докарали на количка бутилка кислород и я бяха оставили в краката му. Прозрачна тръба излизаше от бутилката и раздвоеният й накрайник свършваше в носа на Ерно. Въпреки това той изглеждаше в добро настроение. Макар Артър да се бе опитал да го разубеди, Ердай бе настоял да облече костюм.
— Ваша чест, за протокола. — Мюриъл Уин се бе изправила зад прокурорската маса, за да поднови възраженията си по повод пренията. Артър й бе телефонирал няколко пъти във връзка с делото на Роми, но иначе не се бяха виждали от няколко години. Направи му впечатление, че тя остарява, но запазва чара си. „Изглежда, така е със слабите хора“, мина му през ума. В гъстата й черна коса се виждаха бели косми, но за сметка на това си беше сложила грим — не толкова отстъпка пред възрастта, предположи той, колкото съобразяване с факта, че като видна публична фигура я снимат често.
Двамата с Мюриъл се познаваха от времето, когато бяха старши служители в прокуратурата и Артър държеше на коректността в отношенията си с нея, както впрочем и с повечето от бившите си колеги там. Неприятна му беше мисълта, че след днешния ден тя ще започне да гледа на него по начина, по който повечето прокурори гледаха на защитниците: поредният невинен простосмъртен, чиято душа е била изсмукана от вампирите, които защитава. И все пак задълженията му към Роми не му оставяха почти никакъв избор. Не можеше да сподели с нея какво предстои да се случи, без да рискува, че тя ще поиска отлагане формално, с цел да бъдат разследвани твърденията на Ердай, но всъщност с надеждата, че междувременно Ерно ще отслабне до степен да не може да свидетелства или че евентуално ще може да му бъде оказан натиск да се откаже.