— Значи рак на белите дробове? Пушиш ли, Ерно?
— Като хлапе. И във Виетнам.
— И откога знаеш, че си болен?
— Стига, Лари. Знам прекрасно, че вече си изчел цялото ми досие.
Папката беше изнесена тихомълком от Ръдярд още миналата нощ и докарана тук. Поне половината персонал в дирекцията на затвора и прокуратурата щеше да загуби работата си, ако Лари признаеше това. На всичко отгоре, задължението да се прегледа медицинската документация беше на Мюриъл. Двамата с нея бяха останали почти до три през нощта — търсеха в живота на Ерно нещо, за което да се захванат.
Лари попита Ерно как се справя семейството му.
— Е, жената е виждала и по-добри дни, особено след тазсутрешните вестници.
— Децата?
— Нямаме деца, Лари. Така и не успяхме да си направим. Имам само племенник. Как са твоите деца, Лари? Две момчета, така ли беше?
— Така — потвърди Лари и описа изпълненията на Майкъл и Дарел. После си спомни нещо, извади от джоба си клечка за зъби и я предложи на Ерно. Ердай не скри удоволствието си и веднага я сложи в ъгъла на устата си.
— Вътре не ни глезят с такива неща. Обзалагам се, че не си се замислял за възможностите на клечката за зъби като смъртоносно оръжие, Лари.
— Вътре може и да е.
— Вътре винаги ще се намери някой, който да ти изчовърка окото с нея.
— Какъв е животът на едно бяло ченге в затвора с всичките игри и забавления там?
— Какъвто си го направиш, Лари. Наистина… просто нямаш друг избор. Гледам да не се навирам в очите на никого. Имам едно голямо предимство пред повечето съкафезници: знам, че мога да оцелея и в най-дълбокото блато — доказал съм го още като малък. Хората в тази страна, Лари, се чувстват прекалено сигурни. Само че човек никога не е в пълна безопасност. Мястото, където в момента се намираме, има за задача да ни доказва именно това.
Лари реши да запомни тази мисъл. Всъщност разговорът досега вече му беше дал няколко ценни указания, които щеше да сподели с Мюриъл в мига, в който тя се появеше. Ердай го попита как е.
— Какво да ти кажа, Ерно, снощи не успях да се наспя. И знаеш ли защо?
— Мисля, че се досещам.
— Това, което все още не схващам, е каква тръпка ти носи цялата тази разправия.
Ерно премести с език клечката от другата страна на устата си.
— Разбирам те, Лари, но ако се бе отзовал на писмото ми, което ти написах, щях да ти кажа точно както казах на тях. Работата е сериозна, Лари. Съжалявам, ако онова, което казвам, ви направи да изглеждате зле — говоря за теб и твоята приятелка, — но не съм първият, който иска да си отиде от този свят с чиста съвест.
„Ти и твоята приятелка“. Лари реши да запомни и това. С годините Ерно бе чул маса неща, докато висеше с полицаите по барове като „При Айк“ например. Провокиран в известна степен, Лари реши да изостави маската на добронамереност и впи мрачен поглед в Ердай. Той като че ли го очакваше и загадъчен и невъзмутим, отказа да сведе очи. Лари почувства, че макар да го познава отдавна, така и не е разбрал що за човек е. Нямаше никаква представа за размера на подводната част на айсберга. При всички положения, впечатлението му за Ерно бе, че не е някой, който ще си изпусне ей така нервите в бар или ще лъже заради едното удоволствие. Но мъглата като че ли започваше да се разсейва. Светът бе пълен със сърдити хора като Ерно, решени да си разчистят сметките с когото могат, преди да легнат в ковчега.
Мюриъл забързана влезе в залата. Томи Молто, участник заедно с нея в процеса преди десет години — по онова време неин началник, днес неин помощник — вървеше зад нея, както и Керъл Кийни, апелативният адвокат, останала съпричастна към делото, докато то се бе влачило из системата. Томи беше надебелял и изглеждаше угрижен, което бе типичното му изражение. Бузите му се бяха свлекли и беше започнал да заприличва на булдог, но Лари винаги го бе харесвал, защото според него този човек през целия си живот се бе старал да дава най-доброто от себе си. От друга страна, Керъл беше объркана и абсолютно изплашена — и здраво стискаше тънките си устни. Беше слабичка блондинка, адвокатка от три или може би четири години, и би трябвало да се досети какво може да последва, след като Артър бе завел молбата си, но вместо това просто бе хвърлила папката на бюрото на Мюриъл с мнението, че назначаването на съдия Харлоу за слушащ делото е по-скоро в тяхна полза. Всеки в прокуратурата би й казал, че това са пълни глупости, но от друга страна, за Лари самото присъствие на Керъл в прокуратурата беше мистерия.