— Това означава ли мъртво?
— Да кажем, умиращо.
— Умиращо ми звучи добре.
— Значи, ако наистина бяхте убили онези трима души, би следвало да имате всички основания да вярвате, че може да ви се размине?
— Практически погледнато, да. Но се безпокоях.
— Вярно. Безпокоили сте се. Но въпреки това, и макар да сте били наясно, че следствието тъпче на място, сте решили да предоставите информация, която е щяла да го съживи. Това ли ни казвате?
— Наложи се заради племенника ми.
— Само че вместо да направите анонимно обаждане… сте отишли право при детектив Старчек, нали така?
— По-скоро той дойде при мен. Не че разликата е съществена.
— Не е съществена — съгласи се Мюриъл. Беше неспокойна и вървеше напред-назад. Пръстите на ръцете й бяха разперени, сякаш се готвеше да хване Ерно, ако той опита да й се измъкне. Беше облечена в — според Лари — момичешка рокля: от щампован плат, с панделка на кръста и голяма папийонка на гърлото — ефект, търсен както за телевизионните зрители, така и за съдията. За пред камерата би си сложила и значка за членство в асоциацията „Учители — родители“, ако се наложеше. Но всеки, който бе виждал Мюриъл в съда, знаеше отлично, че тя е опасна като пантера. — Той добър детектив ли е?
— Един от най-добрите.
— Ще се съгласите ли, че добрите детективи обикновено надушват, когато някой ги разиграва?
— Ако се усъмнят, едва ли някой може да ги разиграва. Но никой не стои нащрек двайсет и четири часа, седем дни в седмицата.
— Но вие не само вдъхнахте живот на умиращото разследване, ами го направихте, излъгвайки човек, за когото сте знаели, че не е лесно да бъде излъган, вярно ли е?
— Може да се резюмира и по този начин — съгласи се Ерно.
— След което сте оставили племенника си да отведе, образно казано, полицията при медальона, съзнавайки, че ако Гандолф каже истината, името ви може да бъде замесено. Така ли е?
— По-скоро бих казал, че след като всеки знаеше колко му е умът, ако той бе споменал името ми, това щеше да се възприеме като отмъщение, че съм го издал, защото не би могло да се изключи, че е научил отнякъде за моята роля. Имах предвид този възможен ход на събитията, преди да взема решение.
— И решихте, че лъжата ви ще бъде убедителна.
— Разбира се.
— Защото знаете как да лъжете убедително, нали, господин Ердай? — Харлоу подкрепи възражението на Артър, преди Ерно да отговори, но съдията се усмихваше на умелия начин, по който Мюриъл водеше разпита. — Такаа… значи вчера вие ни разказахте, че сте разбрали, че племенникът ви няма да получи нищо от полицията или прокурора, ако Гандолф не бъде осъден, нали? Но по никакъв начин не е било възможно да сте сигурен, че Гандолф няма да има алиби, вярно ли е?
— Знаех, че се е навъртал из летището, когато е откраднал медальона на Луиза.
— През лятото? Мислех, че Гандолф ходи на летището през зимата, за да бъде на топло. — Ерно неволно изкриви лице. Беше се опитал да се промъкне покрай Мюриъл, но тя го бе спряла. След известно увъртане той призна, че предния ден е казал на съдията, че Гандолф е ходел на летището през зимата и че не е бил сигурен дали Катерицата е без алиби. Признанието не му достави удоволствие. — Нека резюмираме установеното досега, господин Ердай — каза Мюриъл и започна да брои на пръсти: — Макар да не сте искали да ви хванат, сте вдъхнали нов живот на вече мъртвото следствие. Направили сте това, като сте излъгали разследващ детектив, за когото сте знаели, че е добър и е много вероятно да се усъмни. След това сте го насочили към човек, който като нищо може да ви свърже с една от жертвите. И сте направили всичко това, без дори да сте сигурен, че човекът, когото сте се опитвали да накиснете, няма желязно алиби. Схващате ли сега защо не би трябвало да ви вярваме?
Артър възрази енергично за пръв път и съдията каза:
— Приема се.
Но подразненият Ерно неблагоразумно реши да отговори:
— На вас може да ви изглежда нелогично, но именно така се случи. Длъжен бях да направя нещо за моя племенник. Хората невинаги постъпват логично.
— Но това не е логично, нали, господин Ердай. Което ни разказахте, имам предвид. В цялата тази история нещата не се връзват. — Артър отново възрази. Без да вдига поглед от бележките си, съдията подкани Мюриъл да води разпита по същество. Тя се обърна за миг и малките й тъмни очи потърсиха Лари, за да провери как изглеждат нещата отстрани. Той сложи ръка върху устата си и вдигна одобрително пръст покрай бузата си. Мюриъл кимна незабележимо. И нейното усещане бе такова. — Ще ви изненада ли, господин Ердай, да научите, че компютърната проверка на пръстовите отпечатъци от сцената на местопрестъплението не показа ваши сред снетите?