Както можеше да се очаква, Мюриъл стана, за да възрази срещу предположението, че Ерно казва истината. Съдията обаче отклони възражението по същия начин, по който бе пренебрегнал на няколко пъти тези на Артър.
— Нека се опитаме да разберем каква е истината. Не бих желал да се съобразяваме кой ни слуша от галерията — каза Харлоу, намеквайки за журналистите от пресата. — Окей, господин Ердай, обяснете ни. Защо чуваме за това сега?
— Първо искам да кажа, че когато натопих Гандолф, не се безпокоях много за него. Смятах, че ако се съберат едно до друго всички неща, за които заслужава наказание, ще му се събере достатъчно, за да полежи дълго… Както вече споменах, ако Лари бе дошъл да разговаряме, щях да му разкажа всичко. Не искам сега да лъжа, че съм имал ясна представа как точно щях да го направя, но зная със сигурност, че щях да намеря начин. Защото му дължах истината. Но сега… сега осъзнавам, че я дължа на Гандолф… Вижте, нищо друго в живота не може да се сравни с умирането, с приближаването към неотвратимата смърт. Може да си мислите, че осъзнавате, че сме на този свят само временно, но когато чуете присъдата от докторите… не знам, може старите хора да възприемат това по различен начин. Майка ми например беше щастлива да умре, защото стигна до осемдесет и шест. Само че когато смъртта подрани… както е при мен… ще ви призная, че през по-голямата част от деня съвсем откровено ме е страх. Наближава. Знаете, че идва. И няма абсолютно нищо, което да направите. Приближава се. Това е страшно. Живееш живота си, преминал си през какво ли не, а краят ти ще е толкова жесток… Може би сте чували, че момчетата, дето очакват екзекуция… те преоткриват вярата. И аз преоткрих моята вяра. Слушам проповедника. И мисля, мисля много. Правил съм ужасни неща. Не зная дали Бог ми е пратил тази болест като наказание, или ми се случи просто защото такива неща се случват. Не очаквам от него телеграма с обяснение. Но изведнъж в мозъка ти се загнездва мисълта, че имаш властта да промениш нещата, да ги направиш по-добри. Точно така се замислих за Гандолф. Той е в затвора вече над девет години и всеки ден от тези девет години той знае също като мен, че тя идва. Идва и той е безсилен да направи нещо. Като мен. С голямата разлика, че той не го заслужава. И ако аз разкажа истината, той ще излезе на бял свят. Той преживява това, което преживявам и аз, само че това не е справедливо. Ето такива мисли ми минават през главата. За себе си вече не мога да променя нищо. Но мога да променя всичко за него. И единственото, което се налага да направя, е да постъпя както е правилно.
По време на монолога си Ерно не бе погледнал към никого. Беше говорил със сведен поглед и безизразен глас, малко дрезгав и напълно безтелесен, същия, с който бе говорил през целия ден. Но когато свърши, вдигна глава и решително кимна на съдията.
Подпрял внушителния си нос с дългия си пръст, Харлоу видимо се колебаеше какво да мисли за Ерно. Артър и Памела бяха прекарали голяма част от времето в терзания върху същия въпрос. Въпреки обикновените думи, които използваше, у Ерно се долавяше някаква уклончивост, обяснението на която, според теорията на Артър, бе в това, че Ерно не бе сигурен в себе си. Артър нямаше никакво съмнение, че Ерно вярва на всяка своя току-що изречена дума, но в разсъжденията, които бе споделил, имаше нещо абсолютно чуждо на обикновената човешка природа. Понякога Ерно напомняше на Артър за шизофреничната му сестра Сюзан, която често твърдеше, че изпълнява командите на гласове, идещи от космоса. Ерно бе споменал, че застрелвайки Пол Джъдсън, е научил нещо неприятно за себе си. Но дори то бе несравнимо по значимост със силата, принудила го в края на живота му да се опита да поправи поне малко от злото, което злодеят в него е причинил. Ерно бе приел, че трябва да постъпи правилно. Но все още изглеждаше напълно объркан какво се надява да извлече за себе си.
Накрая съдията попита Мюриъл дали има да зададе допълнителни въпроси. Тя се посъветва с Лари и отклони поканата.
— Господин Ердай — каза съдията, — можете да се оттеглите. — Харлоу го изгледа за момент и допълни с безизразен глас: — Желая ви късмет, сър. — И без да поглежда назад, се прибра в офиса си.
19.
13 юни 2001
Все още жертви
Когато заседанието приключи, Мюриъл, все още под въздействие на адреналина, се обърна към галерията, където присъстващите рамо до рамо се изправяха от местата си. Имаше поне десетина специално акредитирани репортери, както и десетки любопитни, привлечени от заглавията в медиите през последните двайсет и четири часа.