— По-скоро съм склонна наистина да повярвам, че той я е убил, отколкото това — каза тя.
Мюриъл вдигна ръка, за да спре госпожа Салвино, и попита:
— Говорила ли е някога с вас Луиза за Ерно?
— Откъде да знам? — свадливо отвърна старата жена. — Кой я слушаше?
— А споменавала ли е други мъже?
— За бога — въздъхна госпожа Салвино. — Да не мислите, че съм я разпитвала за тези неща?
— Струва ми се, че точно ти би я питала — отбеляза Дарла.
Госпожа Салвино изсумтя презрително, но Дарла контрира с не по-малко презрение и направи физиономия явно заимствана от баба й. Но се усмихваше. Беше съвсем ясно, че обича Нуча Салвино повече, отколкото е готова да признае.
— Нямам какво повече да кажа.
— Само че те ще искат да знаят какво мислите — напомни й Мюриъл. — И дали вярвате, че Ердай може да я е убил.
— Може би — каза госпожа Салвино. — Кой знае дали двамата с другия не са го направили заедно? Не зная. Тя е мъртва — това зная.
— Нямаме коментар — съобщи Женевиев.
Мюриъл се сбогува с групата. Женевиев излезе последна и Лари докосна с пръсти ръкава й.
— Бихме желали да разговаряме с вас по-подробно.
Но Женевиев поклати глава отрицателно. Дори имаше готово извинение — семейна ваканция. Всяка година, веднага след като децата свършели училище, всички заминавали за месец до Скейджиън.
— Кога тръгвате? — поинтересува се Мюриъл.
— Утре — отговори Женевиев и побърза да уточни: — Рано сутринта.
— Е, в такъв случай може да се разходим и ние дотам — подхвърли Лари. Женевиев го погледна убийствено.
Мюриъл си спомни за пресата долу и понеже разбираше безполезността на заяжданията на Лари, отвори вратата и пусна Женевиев навън. Сега двамата с Лари най-после бяха сами, което им подейства успокоително въпреки продължаващата зад вратата шумотевица.
— Мисля, че трябва да отидем и да снемем показания от нея — обади се Лари. — Тя ще се гърчи и извива, но не я виждам да лъже под клетва. За нещастие и не си я представям да ни каже нещо, без да я призовем официално.
— Честно казано, не бих възразила да разполагам с документ, в който се говори за омразата на Луиза към Ерно. Трябва да покажем, че е лъжец, каквото и да ни струва това.
— Ти днес доста се постара.
Тя прие комплимента с усмивка, но отдавна знаеше, че спечелването в съдебната зала не е възможно само с показна пиротехника. Повечето случаи се предрешаваха още с назначаването на съдията или избора на журито и Кентън Харлоу определено я безпокоеше.
— Ако той реши, че показанията на Ерно заслужават доверие — призна тя на Лари, — няма да мога да се отърва от това дело не знам докога. А Талмадж смята, че ако нещата се проточат, преподобният Блайт може да уговори някой да се яви на първичните избори.
— Някой чернокож — не се сдържа Лари.
— Естествено — потвърди тя, но поклати глава пред перспективата. Нямаше никакво желание да води такава борба, особено след като бе повече от ясно, че щеше да бъде обрисувана като прокурор — расист.
— И каква е алтернативата? — попита Лари.
— Знаеш алтернативата, Лари. Да решим казуса бързо. Или да разпердушиним Ерно, или да си признаем, че сме оплескали нещата, и да спрем кръвотечението колкото можем по-скоро.
— Нищо не сме оплесквали. Побърканите на тема „спрете екзекуциите“ винаги опяват едно и също. Само че нашият човек си е виновен, Мюриъл, и ти го знаеш прекрасно. Не съм го бил, за да изтръгна признание. Така че Ерно да го духа.
— Просто направих предложение.
— Освен това при цялото ми уважение към Талмадж, ако признаем, че сме се издънили, Блайт няма да пропусне да ти направи още една дупка в анатомията. И може да се наложи да спреш чека за афишите.
— Ако трябва — веднага отговори тя. Тонът й беше прекалено предизвикателен, даже надменен, и тя видя, че го е наранила. Което й напомни нещо, което мислеше, че е загърбила завинаги — чувството на вина. Освен това вероятно не бе казала истината. Само преди няколко дни бе споделила с Лари, че е била готова да забрави за кариерата на областен прокурор срещу възможността да стане майка, и думите й бяха дошли от сърцето. Но да не получи нито едно от нещата, към които се стремеше, откакто се помнеше? Познаваше себе си достатъчно добре, за да знае, че не би могла да се раздели ей така с възможността за професионално издигане.