— Да.
— Това се е случило в същия ден, когато е бил убит и капитан Браудър и вие сте станал командир на ротата.
— Точно така.
— А Майкъл Де Тонг е изчезнал в град Уей на 29 февруари, в същия ден, когато са ви ранили. Оттогава няма никакви сведения за него.
Тайсън не отговори.
— Били сте евакуиран същия ден, оставяйки в взвода си тринайсетте души, които са били на мястото на сражението — добави тя. — Както знаем, по-късно, след като сте се върнали в Щатите, са били убити и Бронтман и Селиг. Както казах, Холцман и Муди са загинали вече като цивилни, и така ни остават пет възможни свидетеля, чието местонахождение знаем: Вие, Бранд, Фарли, Садовски и Скорело, и пет свидетеля, за които вярваме, че са още живи, но чието местонахождение още не знаем: Кели, Белтран, Уокър, Симкокс, и Калейн. Възможно е да има още един свидетел — Майкъл Де Тонг, който официално се води като безследно изчезнал по време на бойни действия и се предполага, че е загинал. Така ли е?
Тайсън погледна към своето копие на списъка.
— Звучи правдоподобно.
— Били ли сте някога във връзка с някой от хората, за които нямаме сведения?
Тайсън поклати глава. Понякога хората, които са били заедно на война продължават да поддържат връзка и след това. Всъщност, имаше и срещи, организирани от Дружеството при Първа кавалерийска дивизия. Но, помисли си той, ние преживяхме заедно не едно такова, че надали бихме искали да присъстваме на подобни сбирки или да си изпращаме коледни картички.
— Какво според вас се е случило с Майкъл Де Тонг?
— Откъде бих могъл да знам?
— Смятате ли, че е възможно да е дезертирал?
— Води се безследно изчезнал. Защо да петним паметта му?
— Ако е дезертирал, честта му вече е опетнена.
— Защо да причиняваме болка на семейството му? — рязко отговори Тайсън.
— Защо болка? Ако е дезертирал, може да е жив. Това ще им даде известна надежда.
— Надеждата е просто една отсрочка пред отчаянието. Забравете за това.
— Но то е много важно — каза тя. — Той би могъл да свидетелства, възможно във ваша полза. Комисията на армията за безследно изчезналите ще разследва статута му и ако открие и най-малкия намек за доказателство, че Де Тонг може да е жив… например ваши показания, посочващи евентуална причина за дезертирането му, които да се противопоставят на официалното заключение за безследно изчезнал, и вероятно загинал.
— Дори ако наистина е дезертирал, не вярвам да е преживял падането на Виетнам.
— Може да е успял да се върне в Щатите преди това. Ако е така, може да се е върнал при своите близки някъде из полята на Луизиана. Освен това срокът за давност за дезертиране вече е изтекъл.
— Така ли? Кой пише тези закони? А и на кого изобщо му пука за всичко това? Не и на Майкъл Де Тонг. Нито на мен.
За момент тя сякаш се замисли дълбоко.
— Е, тогава нека да приемем, че всяко зло е за добро. Съгласен ли сте? След като нищо друго не може да се направи, помогнете на армията да намери някаква информация за един от безследно изчезналите си войници. Кажете ми нещо, което да мога да предам на Комисията на армията за безследно изчезналите.
Тайсън замислено подпря брада на ръката си, след това отвърна с отсъстващ глас:
— След като ме раниха, докато хеликоптера, който трябваше да ме откара, се снижаваше за кацане, Майкъл Де Тонг коленичи до мен, запали ми цигара и каза: „Днес войната за теб свърши. За мене също. Ще се срещнем пак в цивилизования свят. Адио, мон ами…“
— Мога ли да го запиша — наведе се напред Керън Харпър.
— Да.
Тя взе бележник и химикалка от чантата си, записа казаното и му го прочете.
— Съгласен ли сте с това? — Да.
— И от онова, което той ви е казал, и вероятно от начина, по който ви го е казал, сте останал с впечатлението, че се кани да дезертира?
— Да.
— Благодаря ви. Обратно там в цивилизования свят — добави тя, — беше войнишкият жаргон за обратно в Щатите. Искал е да каже, че възнамерява да се върне в страната.
— Всички мислеха така.
— Възнамерявате ли да призовете публично тези хора — Де Тонг, Ернандо Белтран, Дан Кели, Лий Уокър, Харълд Симкокс и Луис Калейн — да се явят, за да свидетелстват?
— Не.
— Защо? Те няма ли да потвърдят вашата история? Ако успеете да намерите достатъчно свидетели на защитата, може и да няма военен съд. Казах, че ще ви помогна да издирите такива хора. Това ми е работата — добави тя.
— Направете го тогава. Работете усилено.
— Ще го направя. Защо и вие не ми помогнете? Тайсън се втренчи в чашата си уиски със сода и натисна надолу парчето лед с върха на пръста си.