— Мислих върху предложението ви — най-накрая каза той. — Реших, че няма да е честно от моя страна да призова публично тези хора. Всеки един от тях трябва да бъде издирен от вас, или сам да реши да сътрудничи на разследването. — Той погледна към нея. — Разбирате ли ме?
Тя кимна.
— Но няма ли поне да ми дадете някакви отправни точки? Малко информация?
— В определени граници.
— Добре. Тогава да продължим. Чували ли сте нещо за Дан Кели?
— Това започва да прилича на среща на бивши съученици, на която присъстваме само ние двамата — отбеляза Тайсън. — Само че вие не сте от моя клас.
— Колко дълго е бил Кели ваш свързочник?
— Искате ли още една цигара?
— Доколкото разбрах, той е бил ваш свързочник в продължение на седем месеца. Разбрах също, че сте били доста близки. Затова се чудя дали не сте се чували наскоро.
— Не.
— А по-отдавна?
Тайсън осъзна, че колкото повече се разширяваше обхвата на разследването, с колкото повече хора говореше тя, толкова повече неща научаваше, или твърдеше, че е научила, и толкова повече се увеличаваше риска да го хване в лъжа. Защото беше твърде възможно Кели да е изпял всичко и да са го записали, при което Керън Харпър можеше сега да извади касетофона и касетата от чантата си с лоши изненади и да му пусне записа.
— Вие говорихте ли с Кели? — попита той.
— Не. Длъжна съм да ви кажа, ако говоря с някого.
— Но аз трябва първо да попитам.
— Вие трябва да ми помогнете да ви задавам нужните въпроси — сви рамене тя.
— Аз имам повече права от вас. Аз съм заподозреният.
— Аз пък трябва да работя повече.
— Точно така.
— Чували ли сте се с Дан Кели?
— Всъщност, да. Някъде през август 1968 — а, след това още веднъж преди седем или осем години.
Тя чакаше.
Тайсън си запали — нова цигара.
— На Кели му харесваше да бъде войник. Харесваше и войната. Винаги има и такива хора… Както и да е, той ми писа през август 1968 — а, за да ми каже, че след уволнението си ще получи назначение в една американска база в Етиопия, вместо да се върне обратно в Щатите. Вероятно знаете от личното му досие, че се е преместил там, без да се връща в Америка.
— Да, знам, че всеки войник може да отиде да работи навсякъде, където има американска военна база. Учудва ме само, че е избрал Етиопия, вместо например Рим.
— По това време в Рим не е имало война. Но имаше война в Баафра. Спомняте ли си? Както и да е, той ми писа, за да ми каже, че ще се присъедини към наемниците в Баафра. Предполагах, че там са го убили. След това… да, беше през 1976 — та… по време на честването на двестагодишнината, спомняте ли си?… Той ми писа отново, от Португалия…
— Извинете, как е могъл да има адресите ви след толкова много години?
— Ами, спомена, че работел за някаква гражданска организация. Във Виетнам това означаваше ЦРУ. А те имат адресите на всички, не е ли така?
— За какво ви писа втория път? — попита тя.
— Предложи ми да замина при него в Португалия. Искаше да отидем на малка разходка до Ангола, за да видим как върви гражданската война там. Предлагаше ми хиляда долара седмично, превеждани по банкова сметка в Швейцария, плюс заплащане на всички разходи.
— Съблазнихте ли се?
Тайсън за момент се замисли, после отговори:
— Бях женен… Имах вече и син. Спомням си, че се замислих над това, че армията ми плащаше осемдесет долара седмично като офицер от пехотата във Виетнам, а ЦРУ даваше хиляда и двеста процента повече за същата мръсна работа. — Той се усмихна мрачно, после добави: — Освен това съм готов да се обзаложа, че ЦРУ никога не задава на хората си въпроси от рода на тези, които армията ми задава сега. Ако искате да разследвате подозрителни смъртни случаи, попитайте ЦРУ за операция Феникс във Виетнам. Те убиха, или предизвикаха смъртта на близо пет хиляди цивилни лица, които може би бяха, но може и да не бяха симпатизанти на виетконгците. Идете довечера в Лангли, майоре, и ги попитайте. Те работят и през нощта. Аз ще дойда с вас.
— Отговорихте ли на писмото на Кели?
— Не.
— Обаждал ли ви се е пак?
— Не. Спомням се, че видях публикувани имената на американските наемници, заловени и екзекутирани от лявата фракция в Ангола, след като спечелиха войната. Но името на Кели не беше сред тях.
— Навярно мога да проверя това.
— Добре. Идете да попитате тези призраци дали знаят нещо за него и за местонахождението му. И ако мислите, че аз съм експерт по укриване на информация, почакайте докато видите тези играчи. От тях може да научите нещо ново за законите.
— Случаят се отразява във всички средства за информация в национален мащаб, и ако в резултат на това влезете във връзка с някого от тези хора, ще ми се обадите ли?