— Ще почакаме до Коледа. Значи сте я срещнали на Коледното тържество и сте говорили с нея?
— Да. Разговорът ни беше кратък.
— На какъв език говорехте?
— Френски, виетнамски, английски.
— За какво говорихте?
— За нищо, което би могло да има отношение към това дело. Говорихме си за войната, за децата, за Божията милост… и други такива неща.
— Християнин ли сте?
— Да, сега това е на мода. Освен в моята служба. Там съм будист от девет сутринта до пет следобед.
— Бяхте ли християнин и тогава, през 1968 — а, когато това не беше чак толкова модерно?
— Опитвах се да бъда. Защо? Тя сви рамене, после попита:
— Виждахте ли се със сестра Тереза отново и след коледното тържество?
— Да.
— Често ли?
— Може би четири пъти.
— При какви обстоятелства?
— Какво искате да кажете?
— Служебно ли се виждахте? Случайно? Преднамерено? На обществени прояви? Как се виждахте?
— По всички изброени от вас начини. Но какво значение има това?
— Опитвам се да установя доколко можем да вярваме на показанията й. Сега, когато вече знам, че сте се познавали, съм склонна да допусна, че тя няма да бъде непредубеден свидетел, както първоначално си мислех. Затова се опитвам да установя характера на отношенията ви.
Тайсън мълчеше.
— Кога и как се виждахте с нея след коледното тържество? — попита Керън Харпър.
— Видях я още два пъти по Коледа. Имаше временно примирие, прекратяване на огъня. Изглежда съм имал голям успех на коледното тържество, защото от щаба ме помолиха да се заема временно с обществената дейност в Уей.
— Възможно ли е сестра Тереза да е имала нещо общо с тази молба от страна на щаба?
— Аха, интригата се заплита, така ли?
— Е?
— Възможно е — сви рамене Тайсън.
— Значи я видяхте още два пъти по време на коледното примирие. А после?
— Да. В средата на януари. Помолиха ме да отида в Уей, за да обсъдя възможностите за назначение в щаба.
— Предложили са ви работа? — Да.
— Приехте ли?
— Да. Честно казано, вече се бях наситил на бойните действия.
— Тогава как е станало така, че сте останал командир на взвод от пехотата?
— По стечение на обстоятелствата. Трябваше да се явя в поделението на щаба към 30 януари, за да поема новите си функции за спечелване на сърцата и съзнанието на хората. Един от офицерите в щаба каза, че очакват да пристигна за виетнамската Нова година. Той спомена думата Тет, но аз не знаех какво значи. Както и да е, на 30 януари рота „Алфа“, както обичайно, бе на бойното поле. Реших да не се качвам на сутрешния хеликоптер, който ни доставяше продоволствия и боеприпаси от базовия лагер, а да използвам вечерния полет. Май бях малко гузен, че ще изоставя ротата и взвода си. Браудър ми се подиграваше, че искам да стана тилови подлизурко. Така че сутринта на 30 януари излязох на дежурство, смятайки, че това ще е последният ми патрулен обход.
— Така значи се озовахте на пазарния площад във Пху Лай — кимна тя.
— Да. И докато лежах там в очакване на смъртта, си мислех, че може би щеше да бъде по-добре, ако бях взел сутрешния полет. Но по волята на съдбата аз оцелях, а на 31 януари поделението на щаба в Уей бе обградено от хиляди войници на комунистическата армия. Те не успяха да си пробият път, и много американци загинаха пред стените на поделението, защитавайки позициите си по време на Тетските празненства, а други по-късно бяха намерени с ръце, завързани на гърба и куршум в главата. — Той си запали цигара. — Така че… всичко е било предначертано от Божията воля, не е ли така? 30 януари — сутринта — Тайсън изпуска полета. Вместо това се натъква на виетконгци във Пху Лай. Куршум одрасква ухото му. — Следобед. — Вечеря с рота „Алфа“. Раздаване на походни дажби на гробището. Начало на Тетската офанзива. — Той се загледа в дима, издигащ се от цигарата му. — Но не ми е било съдено да умра във Пху Лай, нито в поделението на щаба, нито в болница „Милосърдие“, нито на Ягодовото поле. За сметка на това, съдбата ми е разпоредила тази вечер да седя тук с вас.
Керън Харпър замислено наведе глава, и Тайсън забеляза, че преценява казаното от него. Накрая тя вдигна поглед и продължи да му задава въпроси с безизразен глас.
— Значи по времето, когато сте били в Уей в средата на януари за разговорите около бъдещата ви работа в щаба, вие отново сте имал възможност да видите сестра Тереза. Колко пъти се срещнахте?
— Не си спомням точно. Един или два пъти. Бях там само за два дни.
— И изобщо не сте я виждал повече след това чак до 15 февруари в болница „Милосърдие“?