— Горе-долу.
— Освен това там не е натопен директно никой друг, освен теб. Всеки друг път, когато пише за някой, който е стрелял по цивилни, Пикард просто не споменава имена.
— Забелязах тоя пропуск.
— Да, но ти си споменат поименно като свидетел на едно масово избиване на невинни хора. Няколко пъти в книгата се повтаря, че не си предприел нищо, за да предотвратиш това. — След малко Слоун добави. — На едно място се намеква, че ти лично си сътворил изопачаването на цялата лъжлива история. Освен това има и още едно двусмислено изказване, според което излиза, че ти сам си заповядал да бъдат избити всички вражески войници.
— Това наистина си е доста двусмислено изказване. Не съм заповядвал да бъдат избивани ранените и пленените вражески войници. Заповядах на хората си да потърсят и унищожат въоръжените вражески войници, които продължават да се съпротивляват, ако все още има такива.
Слоун не се заинтересува от това пояснение.
— Работата е в това, че независимо кой е дал тези сведения на Пикард, неговата цел е била да те унищожи. Според мен Пикард се е вързал на всичките тия глупости и ги е предал като истина. И аз, и онзи адвокат, за когото ти казах, смятаме, че тук безспорно става въпрос за клевета.
Тайсън нагласи вратовръзката си. Слоун продължи:
— Бен, бих желал да те запозная с тоя адвокат. Казва се Бийкман. Същински факир в работата си…
— И за какво, по дяволите, ми е всичко това? За някаква награда ли?
— Ти си пиян, — Слоун се запъти към вратата, после се върна назад и си пое дълбоко дъх. — Бийкман е водил успешно няколко нашумели дела за литературна клевета. Може да си чувал името му.
Тайсън го погледна в огледалото.
— И двамата с теб сме чували за граждански дела, които са били превръщани в криминални случаи. Цялата мръсотия изплува на повърхността, пресата пише за тях така, сякаш става въпрос за процес за убийство, а не за обикновен съдебен процес и накрая, дори ако ищецът спечели, той всъщност губи. — Тайсън взе едно шишенце „Арамис“ и си сипа на дланта. — Дано тая гадост умре. — Ожесточено намаза лицето си с одеколона.
— Няма да умре, ако не я убиеш сам. Ако не заведеш дело и ако не спечелиш, тези обвинения ще ти тежат на съвестта до края на живота. Репортерите ще цитират думите на Пикард, други автори ще преписват оттук-оттам по нещо и тоя инцидент в оная проклета болница ще се превърне в самата истина.
Тайсън не отговори.
— Може би е по-добре да си стоиш мирно и кротко няколко седмици и да изчакаш да видиш какво отражение ще получи книгата в масмедиите.
Тайсън подаде бакшиш на обслужващия и погледна към Слоун.
— Какво значение има това в случая?
— Ами според Бийкман, имайки предвид, че книгата е излязла съвсем наскоро, засега лошите последствия за теб не са много. Те могат да се ограничат още повече, ако книгата бъде спряна от издателя. Въпреки това ние можем да си стоим и да си чакаме… и да се правим, че не сме чули за нея. После, след време и в резултат на, да кажем, интервюта с автора или пък отзиви, както и на нейната реклама и разпространението й на пазара, твоето добро име и репутацията ти още повече ще пострадат. Тайсън не каза нищо.
— Да речем — продължаваше Слоун доста внимателно, — че загубиш работата си. Че синът ти започне да си има проблеми в училище. Че Марси… После ще заведем дело. Ще подведем под отговорност не само Пикард, но и издателя, разпространителя, а навярно и безименните източници, които споменава Пикард. Да предположим, че съдебните заседатели гласуват в твоя полза, твоето възнаграждение ще бъде неимоверно огромно. Ще бъдеш оправдан и ще станеш богат.
Тайсън го прекъсна:
— Щекотливата страна при разрешаването на всеки проблем е наличието на подходяща възможност.
— Точно така.
Тайсън бе заинтригуван от умелата непринуденост, с която Слоун успяваше да скалъпи един заговор. Навярно при един криминален случай, където парите се плащаха съвсем открито и при който единственото нещо, което можеше да загуби, бе свободата на клиента му, той щеше да бъде малко по-етичен.
— Делата за клевета са много редки — каза Слоун. — Не се случва често някой да бъде подведен под отговорност за отпечатването на клевета. Навярно процесите от този род са едва един процент от всички граждански дела. И пресата разглежда абсолютно всички. Разбирам, че искаш да избегнеш погледите и любопитството на обществеността. Но ти си борец, Бен, и не трябва да оставяш тая мръсотия да петни честта ти.
— Стига с тия словоизлияния, Фил.