Тайсън не отговори.
— Фил намери ли те? — попита го тя.
— Да. — Той зави наляво по Итън Роуд. — Разговаряхме в мъжката тоалетна. Не можеш да си представиш какъв бизнес се върши в мъжката тоалетна!
— Какво ти каза?
— Да осъдя тия копелета.
— Сигурно смята, че си невинен?
— Не, смята, че правителството или не е достатъчно досетливо, или не е достатъчно мотивирано да възбуди съдебно преследване. Следователно, Пикард трябва да бъде изправен пред граждански съд. Горкият Андрю Пикард. Може би ще стигне до извода, че истината не носи толкова дивиденти, колкото разходи изисква.
Тя го погледна в тъмното.
— Ще съдиш човек, който е казал истината, така ли?
Тайсън спря насред дългата алея в двора им и изключи мотора. Заслуша се за момент в жуженето на насекомите.
— Ще го направиш ли? — попита тя отново.
ГЛАВА ОСМА
Генерал-лейтенант Уилям Ван Аркън, главен военен прокурор, прелисти досието пред себе си.
— Виждам, че е получил два ордена „Пурпурни сърца“. Един на нула за господин Тайсън.
Фрейзър Дънкан от Секретариата на военния кабинет погледна медицинското досие на Тайсън и отбеляза:
— И двете рани са били незначителни. Така че Тайсън получава само половин точка.
Хърбърт Суенсън, помощник-министър от Министерството на отбраната, забеляза:
— Виетнамското правителство го е наградило с „Кръст за храброст“ заради действията му при Уей. Тук нещо започва да мирише.
Томас Бърг, един от президентските съветници, наведе глава към дългата лакирана маса от махагон:
— Обсъждаме въпроса за евентуален военен съд. Да говорим по същество.
Генерал Ван Аркън, който седеше на противоположния край на масата, отговори:
— Господин Бърг, ако поне веднъж сте присъствали на военен процес, ще ви бъде съвсем ясно, че точно това правим в момента.
Бърг вдигна рамене. Той се обърна към Питър Тръскот — млад адвокат от Министерството на правосъдието:
— От това, което ми казахте, става ясно, че министърът на правосъдието не проявява интерес да завежда следствие по случая.
Внимателният отговор на Тръскот се забави малко повече отколкото изискваха принципите за изискано общуване.
— В действителност изобщо не съм споменавал такова нещо. Просто казах, господин Бърг, че от съдебна гледна точка случаят е доста заплетен. Според министъра на правосъдието той е в компетенциите на военния съд.
Бърг огледа четиримата мъже, присъстващи в стаята без прозорци, разположена във вътрешността на сградата. Местата, където те седяха, се осветяваха от настолни лампи със зелени лампиони, а помежду им оставаха тъмни дупки по дълбината на голямата маса. По краищата стаята бе тъмна и единственият шум, който проникваше вътре, бе монотонното бучене на климатичната инсталация. Тъмните неща, мислеше си Бърг, се раждат в тъмни места.
На срещата не присъстваше стенограф и Бърг се бе погрижил в стаята да няма касетофони. Не бе позволено да се водят и записки. Това бе една неофициална група със специално предназначение, чиито протоколи и отчети сочеха, че целта й е да обсъди по-добри методи за взаимодействие между отделните министерства, което членовете й всъщност направиха за около две минути. С изклкочение на Ван Аркън те бяха представители съответно на своите правителствени кабинети, специални помощници на министрите. Според Белия дом дейността на тази група трябваше да се запази в тайна. Ако някой случайно попиташе, трябваше да му отговорят, че случаят Бенджамин Тайсън никога не е бил обсъждан на тези срещи.
Фрейзър Дънкан се обърна директно към Бърг:
— Бихте ли могли да ни осветите какво мисли Белият дом по този въпрос?
Бърг замислено прокара пръст по устата си:
— Президентът не знае нищо за това. Неговите военни съветници ме помолиха да подготвя сведение, ако се наложи случаят да се доведе до знанието на президента. Интересът му би се предизвикал само заради поста му на главнокомандващ — Бърг реши, че трябва да смекчи лъжата и добави: — Неговите политически съветници очевидно са загрижени за политическия отзвук на случилото се. Никой не е забравил ролята на Никсън в случая Коли. Но работата не е в политиката. Правните съветници в Белия дом искат да бъдат сигурни, че мерките, които би предприел президентът, ще бъдат законни във всяко отношение.
Бърг погледна Ван Аркън, който като млад майор бе присъствал на делото по случая Май Лай и каза:
— Събрали сме се тук, защото прецедентите от този род съвсем не са много в нашата страна, да благодарим на Бога за това. Всъщност с изключение на вас, генерале, никой друг от тук присъстващите няма опит във военните престъпления и никой не е така уверен в себе си като вас — Бърг забеляза няколко усмивки около масата.