Ван Аркън отговори с любезен тон, който му струваше доста усилия:
— Почти съм сигурен, че в края на краищата тази история ще стигне до мен и армията ще бъде задължена да заведе военно дело. Ако се стигне дотам, искам да бъда сигурен, че фиаското около случая Коли — Медина няма да се повтори. Бърг кимна с глава.
— Такова е желанието и на Белия дом, генерале. Бърг се бе постарал предварително да прочете досието на Ван Аркън и да поразпита някои хора, които го познаваха. Ван Аркън бе петдесет и пет годишен, доста млад за поста, който заемаше. Поведението, езикът и възгледите му бяха типично военни, малко странно за средите на Главна военна прокуратура, където се ценяха точно противоположните качества.
Бърг забеляза, че никой не се кани да вземе думата, нещо необичайно за правителствено съвещание, затова каза:
— Господа, изводът, до който току-що стигнахме, е че един офицер може да бъде подведен под съдебна отговорност за убийство или убийства, извършени от неговите подчинени, в зависимост от обстоятелствата. Отбелязахме също, че за убийство давност няма. Освен тези два елементарни факта, не стигнахме до никакви други изводи. Дори не можем да бъдем сигурни дали става дума за углавно престъпление или не.
Гласът на генерала се разнесе силно и ясно в голямата стая.
— Имайки предвид това, което прочетохме в книгата за случая в Уей, имаме всички основания да смятаме, че е извършено един вид углавно престъпление.
Суенсън се обади малко ядосано:
— Убеден съм, че вие самият не вярвате на всичко, написано там.
Ван Аркън отговори малко по-несигурно от преди:
— Не, сър… Но след като прочете книгата, човек не може да не остане с впечатлението, че… е извършено криминално престъпление — Ван Аркън отпи вода от чашата си. — Както и в гражданското правосъдие, в случаите, при които има доказателства или се подозира, че законът е нарушен, трябва да се предприеме официално разследване.
Още по-рано по време на срещата Бърг бе усетил, че Ван Аркън по-скоро е за подробно съдебно разследване, отколкото за назначаването на неофициален комитет по случая, както се бе надявал Белият дом. Очевидно, човекът бе решил да си създаде една стабилна репутация или по-точно — да заличи предишната от процеса Коли — Медина. И въпреки това случаят Тайсън щеше да донесе много повече неприятности, отколкото случая Коли. Не само във вътрешната политика, но и в международно отношение. Бърг се обърна към всички присъстващи:
— Доколкото разбирам, не е ясно в чии компетенции попада въпросният криминален акт. Становището на Министерството на правосъдието е, че никой щатски или федерален съд не може да упражнява съдебна власт в случая.
Тръскот кимна в знак на съгласие.
— Точно така. Престъплението е извършено в чужда страна. Въпросният извършител на престъплението по онова време е бил член на Въоръжените сили. Въпреки това той вече не е член на Въоръжените сили. И точно в това е проблемът.
Бърг се обърна към Ван Аркън:
— Генерале?
Няколко секунди Ван Аркън не реагира, после каза:
— Както спомена господин Тръскот, въпросното престъпление е извършено по време, когато заподозрените, в това число включвам и войсковата единица на Тайсън, разбира се, са били подвластни на Наказателния кодекс на военното правосъдие. В това няма никакво съмнение. Според мене няма значение дали в момента те са, или не са…
Тръскот го прекъсна:
— Не може да няма значение, генерале. Това е особено важно. Както знаем, сега Тайсън не е в редовете на армията. Някои от другите също може да не са военни вече. Ще разберем. Но армията няма да съди цивилни граждани. Никога!
Ван Аркън отговори съвсем спокойно:
— Да не би да искате да ми кажете, господин Тръскот, че само мъжете, като са все още на действителна военна служба, ще бъдат съдени за убийство? А за същото престъпление уволнилите се ще си останат ненаказани?
Вместо да отговори на въпроса, Тръскот каза:
— Вероятно този въпрос е спорен. Нека първо разберем дали някои от тези мъже са все още на активна военна служба в армията.
Ван Аркън продължи:
— Добре, да предположим, че всички са се уволнили. За Тайсън знаем със сигурност, че е цивилен. Е, как можем да променим статута на тези хора?
Тръскот не отговори, а Бърг каза:
— Доколкото разбирам, вие предлагате те да бъдат призовани отново в армията.
Ван Аркън кимна.
— Господин Тръскот е прав. Военното министерство не може и няма да съди цивилни граждани. Следователно, дори разследване по случая „господин Тайсън“ не можем да започнем, но пък можем да разследваме случая „лейтенант Тайсън“.