В стаята настъпи тишина, след това Бърг каза:
— Предупредиха ме, че никога досега не се е стигало до удовлетворителен край при подобни случаи, при които престъплението се разкрива, след като военният вече се е уволнил от редовете на армията.
Очевидно в нашето правосъдие съществува огромна зееща яма. Следователно, преди да продължим, трябва да си изясним законното положение в подобни случаи.
Ван Аркън добави:
— Случай като този или подобни се появяват приблизително веднъж за десет години и правораздаването ни никога не е готово при такива закононарушения. Но повечето от предишните случаи се отнасяха за маловажни престъпления. А тук сме изправени пред престъпление с невероятно големи последици, което ще получи отзвук извън пределите на държавата ни.
— Благодаря ви, генерале — каза Бърг. — Според мен всички сме наясно с това.
— Въпросът — продължаваше Ван Аркън, без да обръща внимание на забележката, — е в това, че докато според Наказателния кодекс престъпленията по време на война не се смятат за закононарушения, то първостепенните убийства се смятат и точно това обвинение трябва да бъде разследвано. Защото, господин Бърг, ако това не се направи, ви предупреждавам, че съществува вероятност, поне теоретична, сегашното правителство на Виетнам или правителствата на страните, чиито граждани се споменава, че са били убити в онази болница, да предявят обвинения пред трибунала в Хага за престъпления срещу човечеството, а именно — Военните престъпления. — Никой не каза нищо и Ван Аркън продължи: — Знаем, че според закона на САЩ нито Тайсън, нито който и да е от подчинените му не трябва да бъдат изправяни пред такъв трибунал. Все пак незабавното разследване на обвинението в убийство е особено наложително, за да се предотврати нещо подобно.
Бърг не се впечатли от позоваването на Ван Аркън на международното право и дипломация, но съзнаваше, че има право. Все пак каза:
— Американските граждани не бива да бъдат подвеждани под съдебна отговорност за убийство, само и само да се удовлетворят настроенията на световната общественост или на обществеността тук, в страната.
Ван Аркън отговори:
— И на мен ми се иска да е така. Но точно това е ставало с някои военнослужещи от други страни. Същото ще се получи и в този случай, ако се забавим. Законът трябва да изпревари общественото мнение, за да се създаде впечатлението, че ние не се влияем от външни мнения. С други думи, господа, преди масмедиите да са раздухали този случай, ние трябва да известим обществеността, че сме започнали съдебно разследване.
Бърг имаше вътрешното усещане, че каквито и да бяха мотивите на Ван Аркън, той бе прав. Но президентът и съветниците му се надяваха, че ако не се предприема нищо, бъркотията ще отшуми от само себе си. Дълбоко в сърцето си Бърг също се надяваше на това, въпреки че разумът му подсказваше, че такова разрешение на нещата едва ли е възможно. Съзнаваше, че ще се наложи да занесе доста лоши новини обратно в Белия дом. Той погледна Хърбърт Суенсън.
Суенсън подразбра негласния му въпрос и отговори:
— От това, което чух досега, не смятам, че министърът на отбраната трябва да се ангажира лично с въпроса. С него трябва да се заеме армията.
Фрейзър Дънкан се усмихна едва забележимо.
— Аз бих препоръчал случаят да бъде подробно разследван от военните органи, но все пак прехвърлям топката към Главната военна прокуратура.
Питър Тръскот се обади:
— Както винаги служителите на Министерството на правосъдието са на разположение на правителството в интерес на закона. Но само, когато се отнася до въпроси на правосъдието. Въпросите на стратегията зависят от военните, от главния военен прокурор и главнокомандващия.
Бърг кимна. Наистина, мислеше той, няма много подобни прецеденти, на които човек да се позове. Тук ставаше въпрос за нарушаване на Наказателния кодекс; в същото време се оказа, че съществува и някаква неяснота, която пречеше за изясняването на това закононарушение. Но именно поради уникалната и необикновена същност на случая трябваше да се вземат безброй субективни решения по пътя към съдебната зала. Бърг събра документите си:
— Предлагам да се оттеглим от заседанието, да поработим вкъщи и… да се поровим малко в душите си. — Той се изправи. — Ще се срещнем отново, за да решим взаимодействието между отделните министерства. Междувременно не забравяйте, че не се занимаваме само с абстрактни правови проблеми или проблеми на обществените взаимоотношения, а с реални човешки същества. И по-точно с един човек, който се казва Бенджамин Тайсън и който може да бъде изправен пред военен съд за обвинение в убийство. В подобни случаи максималната присъда, ако се докаже вината на подсъдимия, е смърт чрез разстрелване. Довиждане.