— Кой е нахалник?
— Ти, ти, надут пуяк, дето все недоволничиш… Той я сграбчи за раменете, вдигна я във въздуха и я тръшна на бар-плота сред чашите от кафе, кубчетата захар и вестника му.
— Какво, по дяволите, правиш, Тайсън?
— Ще те чукам, госпожо.
— Тук?
— Тук. — Той разкопча ципа й и смъкна полата заедно с бикините надолу към глезените, измъкна ги над сандалите и ги метна на пода. — Разтвори си краката.
Тя разтвори крака, бутайки чаши и пепелници от бара. Той смъкна гащетата си надолу и се метна на бара между бедрата й. Без много подготовка влезе в нея и усети, че тя е влажна и готова.
Марси разпери ръце и се вкопчи в ръбовете на плота.
Движенията на Тайсън бяха къси и резки, но усети, че се хлъзга по гладката повърхност. Изправи се на колене.
— Обърни се обратно.
Марси се прекатури по корем, след това се повдигна на ръце и колене. Тайсън се намести отзад, хвана я за раменете, проникна в нея и започна бързо и енергично да я тласка. Марси се приведе напред и главата й опря в ръба. Плотът се разклати, захарницата се залюля и се разби на пода, а след нея и каничката за кафе.
Марси разтвори колене още по-нашироко и наведе глава още по-ниско, като насочи поглед назад между гърдите си към плъзгащия се член и полюшващите му се топки.
Съвсем неочаквано Тайсън свърши, измъкна се от нея и скочи от бара. Плесна я по дупето и тръгна да излиза от кухнята, като се провикна:
— Изчисти тая свинщина тук.
Марси остана вцепенена известно време, като усещаше как спермата се стича между бедрата й и капе върху кухненския бар-плот. Съвсем бавно тя се смъкна на пода и се втренчи в бъркотията наоколо. Все още гола от кръста надолу, тя събра млякото и захарта заедно с парчетата порцелан, после коленичи на пода и с една гъба набута всичко в кофата за боклук. Изправи се и започна да трие плота, изплескан с мляко и сперма. Изведнъж спря и се вторачи в блестящите ивици сперма, стичащи се надолу по бар-плота. Почувства се унижена и ограбена. Но тази вечер от нея се очакваше да се чувства точно така. Това бе част от техния репертоар в секса: Марси се присмива на Бен, Бен се отнася с Марси като с робиня. Просто изиграваха сцената на една взаимна сексуална фантазия. И на нея й бе доста приятно да играе ролята на унизена веднъж месечно. Но този път имаше нещо по-различно… нещо не бе в ред… Очите й се напълниха със сълзи, а ръцете й затрепериха, докато продължаваше да трие плота.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Томас Бърг каза:
— Предаваме делото за разглеждане от други компетентни лица, господа. Убеден съм, че това ви харесва. — Той махна с ръка към малката, украсена с вкус стая в сградата на административния съвет, построена във викториански стил, и добави: — Все повече се доближаваме до Белия дом както във физически, така и в метафизически смисъл. — И кимна към източния прозорец, от който се виждаше административната сграда на Белия дом.
Бърг се отпусна в едно от креслата. Генерал Ван Аркън седеше на стол с кожена тапицерия близо до прозореца. Питър Тръскот, от кабинета на министъра на правосъдието, седеше настрани на едно кожено канапе. Представителите на министерствата на отбраната и армията отсъстваха. Бърг поясни:
— Ограничихме нашия избор и по този начин сведохме членовете на тази група до нас тримата.
Климатичната инсталация в стогодишната сграда не бе много в ред и стаята, която гледаше на изток, се бе напекла от сутрешното слънце. Тръскот и Бърг бяха свалили саката и разхлабили вратовръзките си. Ван Аркън си седеше с куртката, освен това тя бе закопчана чак догоре, както се изискваше по устав. На Бърг му ставаше още по-горещо само като погледнеше към него. Той си помисли, че военните са превърнали неудобството в нов вид изкуство. Върху масичката с напитките имаше табла с бутилки газирана вода, съд с лед и чаши.
Бърг преглътна:
— И така, на първата ни среща стигнахме до извода, че сме изправени пред евентуален проблем. След втората ни среща се оказва, че предсказанията на генерал Ван Аркън относно вниманието на масмедиите сякаш се сбъдват. Генерале, нямате ли и други предсказания?
Ван Аркън се наведе напред.
— Не притежавам кристална топка като гадателите, господин Бърг. Но съм в по-тясна връзка с реалния свят, отколкото хората ей там — той посочи с пръст през рамо към Белия дом.
Бърг кимна.
— Може би. — Помисли малко, после добави: — Президентът е насрочил пресконференция след три седмици. Вероятно ще се повдигне и тази тема, ако дотогава не се вземе някакво решение във връзка с тази история. Но такива неща не се нравят на пресата. Естествено президентът може да се измъкне с твърдението, че не е целесъобразно да се коментира един евентуален съдебен процес. Но ние бихме искали той да може да каже и нещо по-конкретно. — Бърг погледна поред и двамата мъже. — Трябва да го обмислим.