В стаята настъпи мълчание, а Тръскот си наля чаша газирана вода. Отсреща насред ливадата на Белия дом кацна някакъв хеликоптер и приглушеният рев на роторните перки наруши тишината в малката, огряна от слънцето стая.
Бърг се обърна към Ван Аркън:
— Още едно от вашите предсказания се сбъдна, генерале. А именно: тази седмица Държавният департамент получи официални запитвания от посланиците на Франция, Холандия, Белгия, Германия и Австралия по въпроса какви мерки са предприети, за да се разследва предявеното обвинение в масово избиване на техни невинни поданици от страна на американските военни във Виетнам и така нататък, и така нататък. — Бърг направи кратка пауза и продължи: — Щастлив съм все пак да ви съобщя, че швейцарският посланик, който, както вие знаете, представлява неофициално Ханой в нашата страна, все още не е получил такова писмо и от северен Виетнам, непряко адресирано до нас. Но навярно и то е вече някъде по пътя. Все още въпросът не е повдигнат и от Обединените нации.
Ван Аркън го прекъсна:
— Би било чисто лицемерие и наглост от страна на Ханой да се опитат да правят някаква пропаганда от това, имайки предвид какво са направили техните собствени войски при Уей.
Бърг сви рамене.
— Според мен Ханой ще настрои заинтересованите страни срещу нас. — Бърг погледна към Тръскот.
— Както и да е, генерал Ван Аркън се свърза с военния архивен център във форт Ленърд Уд и вече сме сигурни, че нито един от състава на взвода на Тайсън по времето на въпросния инцидент не е сега в редовете на армията. Затова решихме, че е най-добре да предложим на тези хора имунитет в евентуален процес срещу тях, като в замяна ще искаме те да се закълнат в показанията си. Питър Тръскот се обади:
— Значи, както и при случая с Коли, трябва да се пусне малката рибка, за да се хване голямата. Както и да е, почти е невъзможно да се призовават на активна военна служба бивши редници и сержанти. А Тайсън, бидейки бивш офицер, е лесен улов. Прав ли съм?
Ван Аркън не каза нищо, но Бърг забеляза, че не бе много доволен от направената забележка. Тръскот каза:
— Междувременно направих дискретни запитвания в местния съд на окръг Насау — окръга, в който живее Тайсън. Оказа се, че той не е завел дело срещу Пикард или срещу издателя на книгата.
— Какъв извод можем да си направим? — попита Бърг.
Тръскот сви рамене.
— Поне десетина. — Помисли за момент и продължи: — Понякога се опитвам да се поставя на мястото на Тайсън… Чудя се какво бих направил аз самият.
Бърг се усмихна.
— И аз ще помисля по този въпрос.
Тръскот също се усмихна, после каза съвсем сериозно:
— Убеден съм, че Тайсън е заел позиция на изчакване. Но и той като нас не знае какво изчаква и на какво се надява. Нещо повече, също като нас и него го е страх.
Бърг кимна бавно с глава.
— Е, това ни довежда до нашата следваща тема за обсъждане — самия господин Тайсън. Доколко надълбоко можем да навлезем в този случай, преди да се наложи да призовем господин Тайсън на служба? Господин Тръскот?
Тръскот отговори:
— Кабинетът на министъра на правосъдието смята, че можете да продължавате с неофициални срещи и разследвания както досега, докато се убедите, че в това обвинение има нещо вярно.
Бърг погледна Ван Аркън. Генералът поклати глава в знак на несъгласие.
— Точно тук от съдебна гледна точка почвата под краката ни започва да омеква.
И Тръскот, и Бърг мълчаха. Ван Аркън се аргументира:
— Трябва да сте наясно, че призоваването на господин Тайсън на действителна военна служба би го направило подвластен не само на санкциите на военния наказателен кодекс, но и на неговата защита. Както вие сам отбелязахте при първата ни среща, господин Тръскот, армията не може да призове на военен съд един цивилен. Подобно разследване от страна на моето министерство или на Криминалния следствен отдел към армията би било нарушаване на гражданските права на цивилния гражданин.
Бърг поклати глава. Очевидно Ван Аркън бе обмислил това. Очевидно бе също, че Ван Аркън играеше ролята на силен. Бърг се обърна въпросително към Тръскот.
Питър Тръскот се почеса по брадичката.
— Ами това е доста трудно… Навярно Белият дом ще нареди моето министерство или ФБР да започнат разследване, после може да предадем сведенията за това, което сме открили, на министъра на правосъдието…
Ван Аркън го прекъсна:
— Не мога да приема разкритията на едно гражданско разследване в случай като този. Господа, ако искате историята да се потули или поне да загуби част от силата си заради процесуални грешки, то тогава си вършете работата добре.