Бърг се загледа в лицето на Ван Аркън, но не каза нищо. Явно бяха стигнали до задънена улица. Неочаквано Ван Аркън се обади:
— Подозирам, че на Белия дом не му се ще да види господин Тайсън отново в униформа.
Бърг се изправи и си наля малко минерална вода.
— Според тях е късно историята да се потули.
— Вече сме стигнали и сме задминали тази точка. Прочетете вестниците.
Бърг не обърна внимание на репликата и продължи:
— А ако господин Тайсън бъде призован в армията преди още да сме събрали необходимите факти, това не би ли повлияло на съда? Според мен такова нещо би било прибързано и отвратително. Тръскот?
Тръскот отговори:
— Ами… не повече, отколкото ако се екстрадира някой заподозрян от чужда страна. В определени случаи правителството трябва да предприеме известни мерки, за да осъществи съдебната си власт. Това не бива да бъде изтълкувано като предположение — за вина.
Бърг стоеше прав и отпиваше минерална вода. Несъзнателно погледът му се насочи към прозореца и той се загледа в Белия дом. После отмести очи.
— Ако призовем Тайсън в армията, за това ще пишат всички вестници. Все още ми се ще да запазим случая в тайна. — Той се обърна към Ван Аркън: — Нека да не забравяме и чисто човешката страна на проблема. Ами ако Тайсън изкара шест месеца или една година в армията и след това се окаже, че е невинен? Не можем да си играем с един човешки живот просто защото са налице някакви необосновани обвинения. Защо не оставим човека да си живее живота, докато не намерим по-основателни причини да го призовем отново в армията? Ван Аркън отговори:
— Казах ви защо. Освен това не смятам, че господин Тайсън си живее живота. Призоваването му в армията би било дори в негова полза. Въпреки че съм военен, аз съм преди всичко човек и човешката доброжелателност съвсем не ми е чужда.
Бърг го прекъсна:
— Да намериш повиквателна в пощенската си кутия е толкова успокоително и доброжелателно, колкото и да установиш, че резултатите от медицинското ти изследване, свързано с последния ти сексуален партньор, са станали обществено достояние.
Тръскот се ухили лукаво.
Лицето на Ван Аркън, което по принцип беше доста румено, сега почервеня още повече. Той тръгна към средата на стаята, сякаш се канеше да излиза. Когато заговори, гласът му трепереше, въпреки че се опитваше да овладее вълнението си.
— Разполагаме с достатъчно информация, за да предположим, че е извършено престъпление. Разполагаме и със заподозрения извършител. Или трябва да вземем мерки, за да подведем заподозрения под съдебна отговорност, или просто трябва да спрем да се занимаваме с тоя случай. Но запомнете добре, че ако обърнем гръб на двеста предполагаеми жертви, така както очевидно е направил Тайсън по онова време, то ние сме също толкова виновни, колкото и самият той — добави заплашително Ван Аркън. — Тогава можем да бъдем почти сигурни, че ще бъдем призовани пред съда на Конгреса.
Бърг въздъхна дълбоко:
— Ще предам на президента настоящия ни разговор.
Ван Аркън все още стоеше прав.
— Защо не предложите на президента като главнокомандващ Въоръжените сили да подпише заповед за призоваването на Тайсън в армията? Това би било по-приемливо, отколкото една повиквателна, изпратена от армията.
Гласът на Бърг прозвуча доста остро:
— Генерале, много добре знаете, че президентът, не желае да прави това. Ние всички сме на мнение, че случаят засяга единствено армията. Така че нека не намесваме президента. Това е един обикновен съдебен процес за убийство и тук изобщо не става дума за международен инцидент, нали? И така, колко време ще е необходимо според вас, за да се върне Тайсън обратно в армията?
Ван Аркън си пое дълбоко дъх, сетне отговори троснато:
— Не мога да кажа. Зависи от това колко силно Тайсън ще се противопостави на заповедта за връщане в редовете на Военните сили.
— Той може да стигне чак до Върховния съд — обади се Тръскот.
Бърг се облегна назад в стола си. Чудеше се дали една дълга съдебна битка, оспорваща нечие призоваване в армията, би имала лоши последствия. Това би изместило тежестта на отговорност от изпълнителната власт и би я насочило върху съдебната, както всъщност трябваше да бъде в случая.
Тръскот сякаш четеше мислите на Бърг в момента.
— Бихме могли да се свържем с адвокатите на Тайсън или дори със самия Тайсън.
Бърг го погледна.
— Защо?
— Понякога — каза Тръскот, — директният подход е най-добър. Ако го информираме пряко или чрез адвоката му, че имаме намерение да го призовем отново в армията с цел да предприемем съдебно разследване на случая, можем да подразберем какво възнамерява да предприеме той… В отговор на нашите действия.