Тайсън започна да чертае, докато продължаваше да дъвче.
Слоун се огледа наоколо и забеляза няколко души да обръщат глави настрани. Известно време двамата се хранеха без да проговарят, докато Тайсън рисуваше, след това Слоун каза:
— Нека да поговорим малко за твоя процес. Първо те наклеветиха в една книга, след това те злепоставиха и по телевизията, и по радиото. По-голямо зло от това не могат да ти причинят. Личният ти живот е подложен на неимоверни изпитания, кариерата и авторитетът ти са безвъзвратно накърнени и всичко това ти причинява огромна психическа травма…
Тайсън вдигна поглед от рисунката си.
— Така ли смяташ? Аз си се чувствам добре.
— Чуй ме, Бен, ако се помотаем още малко и не заведем дело, ще ни обвинят заради забавянето, т.е. заради това, че не си помръдваме задниците. В закона ясно и точно се казва, че не може безпричинно да се забавя повдигането на дело за нанесени щети. В закона е уточнено, че потенциалните тъжители, които правят така, просто се забавляват, като по този начин се опитват да увеличат вредата…
— Ти самият предложи да оставим името ми да се появи навсякъде из тия дрънканици, така че да можем да поискаме по-голямо обезщетение, Фил.
Слоун преглътна.
— Не казах точно това. Както и да е, проблемът е, че за да избегнем всякакви обвинения в забавяне на делото, трябва да задействаме нещата още сега, имам предвид още днес…
— Проблемът бе в разположението на града. — Тайсън завъртя жълтото тефтерче върху масата. — Виж, гледан откъм цитаделата, старият град се простираше покрай дълги, прави и тесни улички. Няма никакво място за маневри с оръдията. Южновиетнамците се опитаха, но северняците съвсем лесно разбиха танковете им с ракети. И така, вътре в цитаделата се намираха и стените на Забранения град, в който се е издигал императорският дворец на Божествения мир. Ясно ли ти е? Освен това по стените имаше и наблюдателни кули, които още преди това бяха завзети от виетконгците и северно-виетнамците. Нещата се усложняваха и от факта, че точно през средата на града течеше река Пърфюм. Ето точно тук. Малко по на юг от града беше местността, в която се намираха императорските гробници, които по традиция бяха под властта на виетконгците — туристите трябваше да им плащат някаква такса. Смахната война. Както и да е… както виждаш… разположението на града е доста усложнено… доста. Американските главнокомандващи не трябваше да решават да се бият срещу врага според техните условия. Точно това причини толкова много жертви и разруха. Уей се превърна в своего рода вердун, където всички се стичаха към центъра на града, за да се избиват един друг. Лоша тактика. Американците и южновиетнамците трябваше да се оттеглят и да обявят санитарен кордон. Ти как мислиш, така ли е?
— Знаеш ли, Бен — каза Слоун, опитвайки се да овладее яда си, — оставих те да ме мотаеш с всичко това само защото сме приятели. Напълно ми е ясно, че си страшно изнервен. Но е крайно време да сложим край на цялата тая глупост и да действаме.
Тайсън огледа внимателно картата, която бе нарисувал, и добави още някои детайли. Слоун се наведе над масата.
— Въпросът всъщност е: Трябва ли да заведем дело? Или пък Андрю Пикард казва самата истина, позовавайки се на своите свидетели? Ти, Бенджамин Тайсън, участвал ли си по някакъв начин или не в убийството на мъже, жени, деца, монахини, медицински персонал и всички останали в болница „Милосърдие“?
Тайсън отмести адвокатското тефтерче настрани и започна да дъвче замислено филийката си, после погледна към Слоун:
— Предполагам, ти си длъжен да знаеш. Да, както се казва в книгата на Пикард, аз съм виновен за извършените убийства.
Слоун не се престори на изненадан, нито пък се опита да изрази друго чувство, каквото всъщност не изпитваше, и това му правеше чест, помисли Тайсън. Той просто кимна лаконично с глава. Тайсън продължи:
— Така че с глоба приключваме разговорите за едно вероятно гражданско дело. Съжалявам, че те разочаровах и че те мотах досега. Но ти ме разбираш, нали?
Слоун отвърна малко студено:
— Не съм разочарован. Е да, в известен смисъл съм разочарован, че не ми се довери по-рано и че ти самият не се смяташ за невинен…
— Но аз не съм невинен.
Слоун замълча за момент, после каза:
— Това ще реши съдът. Не ти. Чуй ме сега: В случай че се повдигне обвинение срещу теб и след това се отмени или изобщо се потули всичко, или пък ако в действителност те изправят пред съда и докажат, че си невинен, тогава твърде вероятно е да спечелиш едно гражданско дело за клевета. Следиш ли какво ти говоря?
Тайсън кимна с глава. Тоя човек наистина бе последователен и очевидно бе обмислил всичко предварително.