Слоун продължаваше:
— Но трябва да ми позволиш да заведа делото още сега. Можем да отлагаме и да забавяме каквото и да е решение на съда дотогава, докато не се свалят всички възможни обвинения срещу теб. Така се решава проблемът за възможността правителството да заведе гражданско дело. Това ще ги постави в позиция, при която ще трябва да се опитат да ни изместят. В състояние съм да протакам едно гражданско дело години наред, без да се стигне до съдебен процес. А те не могат да те обвинят в криминално престъпление, без да нарушат правата ти.
Тайсън помисли, че съдебната стратегия приличаше на философията на Макиавели много повече от стратегията на политиците. Военната стратегия поне се основаваше на простотата, бързината и разбираеми от всички цели.
— Започва да ми се повдига — отговори той. — Както и да е, както вече ти казах, с няколко малки поправки, Пикард е разказал истината…
— О, та кой го е еня за истината? — Слоун се наведе още повече над масата и каза тихичко: — Чуй ме. Пет пари не давам дали си виновен или не, въпреки че ми загуби доста време, докато се опитваше да прикриеш този незначителен факт. Безпокои ме това, което става сега, в момента. Пресата те оплю, работодателите ти те отблъснаха, приятелите и познатите ти те презират, а оня загубеняк Пикард те клевети по радиото и телевизията. Трябва да се захванем и да изравним резултата.
Тайсън се загледа в далечината, Фред Риърдън, полупенсионирал се педиатър, тъкмо удряше топката. Той се обърна отново към Слоун:
— Пикард изобщо не е загубеняк. Прочетох книгата му и го слушах по телевизията. Ще ми се да е, ама не е. Той наистина е един арогантен нахалник, но никак не е глупав. Освен това да изравниш резултата чрез гражданско дело във време, макар и цивилизовано, също е прекалено нахално и почти толкова низко, колкото да ритнеш някого в топките или да му прережеш гърлото. Ако някога заведа дело за… нещо, то в никакъв случай няма да е за отмъщение. На трето място, разсъжденията ти за нашето правосъдие са съвсем уместни, но аз прочетох доста книги и съвсем не мисля, че един военен трибунал ще ме обяви за невинен.
— Все още нещата се решават от установените факти.
Тайсън сви рамене.
— Иди и изслушай един военен процес. След това пак ще си говорим.
Слоун потропваше с пръсти по масата.
— Знаеш ли, време е да направиш някакво публично изявление. Нещо за… нещо подобно на онова, което ми казваше преди… нещо за самата битка. Нещо от рода на това, че там е бил един неимоверен хаос… Но и нещо повече от това… че всичко е било военна грешка… огромна глупост, довела до множество ненужни жертви…
— Каква ще бъде целта на всичко това, дявол да го вземе?
— О, ще се изненадаш. Твърденията за извършено престъпление все още не са обвинения.
Тайсън проследи с поглед сянката на един самолет, прелитащ над тях. После отново насочи вниманието си към Слоун:
— Да, не са, но има твърдения и твърдения. Аз не съм адвокат, Фил, но позволи ми да ти кажа какво знам за човешката същност. В случая е налице твърдение за едно значително престъпление, за което знае голяма част от обществеността. Както всичко това за теб означава много пачки пари, така съществуват и адвокати от Министерството на правосъдието и от кабинета на главния прокурор, които пък виждат във всичко това слава и предизвикателство. — Той запали цигара и добави: — Пред нас е един публичен спектакъл с всичките му необходими елементи: убийство, заговорничество, Виетнам, мрачни разкрития и разобличения — един цирк с три арени, изпълнени с акробати, жонгльори, илюзионисти, клоуни и въжеиграчи. Ти си прав. Невинността и вината нямат място тук.
— Това си е чист цинизъм! Тайсън се засмя.
— Ти ли го казваш!
— Стига, Бен. Опитвам се да ти помогна. И оня намек за парите никак не ми хареса.
— Знам, че не си се захванал с това само заради парите, Филип. И теб те привлича популярността в пресата. Нещастието за един е слава и късмет за друг. Няма да го правим на въпрос.
— Започваш да полудяваш.
— Някога именно лудостта ме спаси. Слоун наля кафе на Тайсън и на себе си.
— Ти наистина откриваш нови перспективи чрез нашата правова система.
Тайсън като че ли не го чу и добави:
— Важно място за начина, по който в края на краищата ще ме съдят. — В съдебната зала или само в очите на обществеността — заема етническата принадлежност на жертвите.
Слоун го загледа вторачено, но не каза нищо. Тайсън кимна сам на себе си и продължи:
— Някои от тях бяха от бялата раса, Фил. Бели като теб и мен. На войниците при Май Лай им е било лесно. Те е трябвало да дават обяснения само за смъртта на двеста-триста трупа от жълтата раса с дръпнати очички. А аз трябва да давам обяснения за десетина убити от бялата раса. На война, както и при всяка друга ситуация в живота, е важно качеството, не количеството.