Филип Слоун като че ли не долови сарказма в тези разсъждения и кимна в знак на съгласие. Той каза тихо, сякаш на себе си:
— Католици… имало е католици…
— Точно така, Фил. Всички виетнамски монахини очевидно са били католички. Навярно и много от пациентите. В това предградие на Уей живееха изключително католици. Някои от европейците може да са били протестанти. Което е още по-лошо. — Тайсън си запали още една цигара. — Но поне нямаше свещеници.
— Слава Богу.
— Но за сметка на това пък имаше няколко бебета. Бременни жени, деца, болни, ранени…
— Господи!
— Това намира човек в една болница, Фил. На война няма как да избираш.
Слоун го стрелна с поглед:
— Луд ли си?
— Ето ти един интересен въпрос, предполагащ много възможности. — Тайсън премигна и се изправи. Той подаде жълтото тефтерче на Слоун: — Можеш ли да откриеш грешката, която направиха военните там?
В първия момент Слоун не доумяваше за какво става въпрос, после погледна към жълтия лист.
— О…
— Съвсем очевадно е, нали? Виж, вместо да се придвижват на юг отвъд реката към центъра на цитаделата, те трябваше да заобиколят откъм западната страна. После да тръгнат на север и да прекосят реката, за да блокират входа в западната стена на цитаделата. — Той прокара пръст по схемата върху жълтия лист. — В това бе ключът на победата. Оттам комунистите се снабдяваха с боеприпаси, продоволствия и нови попълнения. И никой не бе в състояние да ги спре. Моята рота се движеше към западната стена, но не бяхме в пълен състав и редиците ни бяха доста оредели. Пикард замазва грешката на командването, а това е доста интересно. Разбираш ли, след всичките тия години много малко от войника е останало у него. Недей да злословиш по адрес на военните. Дори когато преследваш самата истина.
— Но той злослови по твой адрес — възкликна Слоун, — и по адрес на твоите подчинени без каквито и да е проблеми. Точно това исках да ти изтъкна преди малко. — Вината на командващите с много по-висок ранг от твоя. Ако те изправят на подсъдимата скамейка, можеш да подведеш под отговорност всички командири, които са се намирали в обсег около трийсетина километра от Уей в онзи ден. Трябва да докажеш на армията, че си бил само една мижава пионка в зле разиграна игра и че ударът не трябва да рикушира единствено върху теб. Трябва да разобличиш и най-горестоящите „шапки“.
Тайсън се вторачи в Слоун, после се наведе напред и се доближи до лицето му.
— Но не ти ли е ясно, приятелю? Това не е честно. Всеки глупак, включително и един лейтенант от Центъра за подготовка на офицери от запаса като мен, може да бъде гениален военен стратег на масата за закуска двайсет години по-късно, след като е прочел доста подробно описанието на някогашната битка. Но истинският гений има способност да прозре същността на ситуацията в момента на самото й развитие. Работата е в това да можеш да мислиш трезво, когато не си стоиш на краката, а си се проснал по корем и в ушите ти пищят пет радиостанции, а около теб крещят и умират от болка, когато си подмокрил гащите си от зор, а върху ти — тра-та-та, се сипят снарядите на минохвъргачките. — Тайсън почука по масата три пъти. — Тра-та-та!
Слоун се огледа дискретно и забеляза, че няколко души ги наблюдават.
Тайсън се изправи и захвърли цигарата си на терасата. След малко каза с по-тих глас:
— Да-а, не осъждай ближния си, за да не бъдеш осъждан и ти самият. Поради глупостта си командващите съюзническите войски при Уей избиха от собствените си войски повече хора, отколкото изби врагът благодарение на висшата си тактика. Но аз бих простил на тези офицери, ако ме помолят за прошка. Защото, знаеш ли, мой човек, никой не трябва да се съди в разгара на боя. Когато боят свърши и на оцелелите поднасят кафе, тогава хората трябва да си спомнят това. Благодаря ти за закуската, Фил.
ГЛАВА ДВАНАЙСЕТА
Бенджамин Тайсън лежеше гол върху керамичните плочки и наблюдаваше как парата се издига към тавана.
Мъжът на горната скамейка изчака, докато парата спря да съска, и каза:
— Надявам се, разбирате защо ви помолих да разговаряме тук.
На Тайсън му стана приятно, усещайки потта да се стича по тялото му. Погледна мъжа, седнал със свити към гърдите си колене.
— Доколкото се досещам, сигурно има нещо общо с подслушвателни устройства — отговори Тайсън.