— Точно така. В наше време всички са се побъркали на тая тема. Е, при наличието на всички тия минипредаватели, насочващи се микрофони и всякакви апарати от подобен род, никак не обвинявам хората, че ги използват. Но това място тук си го бива.
Провеждам много от срещите си в сауни. По-късно можем и да поплуваме.
Тайсън се повдигна и се облегна на стената. Той и преди бе обсъждал служебни въпроси тук — в спортния клуб „Ню Йорк“, но мястото бе избирано, за да предразположи хората към една по-дружелюбна атмосфера, а не да ги освободи от страха от записващи касетофони.
— В кои клубове членувате? — попита мъжът.
— В книгата бестселър на годината.
— Член сте на два клуба? Клуба „Гардън Сити“ и голф клуба „Гардън Сити“, който е само за мъже, нали?
— Опасявам се, че не съм много наясно кого представлявате, господин Браун — каза Тайсън.
— Представлявам правителството.
— Цялото правителство ли? Сам самичък? Мъжът лекичко се усмихна.
— Е, това няма кой знае колко голямо значение.
— Но за мен има. Вижте, по телефона ме уверихте, че имате да ми казвате нещо изключително важно. Точно затова съм тук сега.
Браун го погледна отвисоко, но не каза нищо.
На свой ред и Тайсън го гледаше през бялата пара. Браун бе малко по-млад от него и на Тайсън, както и на повечето мъже, които съвсем наскоро са установили, че вече са на средна възраст, много не му се нравеха по-младите от него, но заемащи висшестоящи постове. Тайсън забеляза, че мъжът бе добре сложен и доста загорял, с изключение на местата, където се очертаваха банските и часовникът му. Беше с къдрава синьо-черна коса и добре поддържани нокти, и общото впечатление, което правеше, бе, че е човек, който полага доста грижи за външността си. Тайсън забеляза, че носеше сватбена халка и религиозен медальон. Не мислеше, че Браун е военен, но имаше усешането, че някога е бил. По акцента му личеше, че е завършил частно училище и някой от престижните колежи.
— С какво мога да ви бъда полезен, господин Браун? — попита най-после Тайсън.
— Наричайте ме Чет.
— О’кей, Чет. С какво друго мога да ви помогна? Мъжът се усмихна.
— Мога ли да ви говоря на „ти“ и да ви наричам Бен?
— Разбира се.
— Ами — започна Чет Браун, разтривайки изпотените си прасци, — искам да разговарям с теб относно… някои неща. Този разговор ще бъде неофициален, но съвсем законен. Може би ще стигнем до някои радикални решения.
— Това ме навява на мисълта, че правителството се е загрижило за нещо — отбеляза Тайсън.
— Ни най-малко. Ти си този, който се е загрижил. Тайсън не отговори веднага, а след кратка пауза:
— Е, та защо ни е да водим преговори? Спомняш ли си какво бе казал старият Бен Франклин, Чет? „Нито едно укрепление и нито една девица не биха издържали дълго на натиска след започване на преговорите“.
Браун се засмя.
— Това ми харесва. Мисля, че и ти ще ми харесаш, Бен. Не ми приличаш на масов убиец.
Тайсън се въздържа от няколко отговора, включително и от страшното си желание да цапардоса Чет Браун.
— Виждаш ли, Бен — продължи Браун, — справедливостта трябва да се балансира със състраданието. Освен това съществуват събития, които се харесват на масите, и събития, които не се харесват. Теорията е едно нещо, практиката — съвсем друго.
Тайсън се зарея в мислите си, докато мъжът продължаваше с встъпителните слова. Изтри потта от очите си, после погледна към стъклената врата. Един от служителите в сауната бе залепил табелка и доколкото Тайсън можеше да я прочете през парата, на нея пишеше „Влизането забранено“.
Тайсън се прозя и се протегна. Не, помисли той, съвсем не се чувстваше неудобно, че седи тук гол с този мъж. Нито пък имаше усещането, че е в неизгодна позиция. Чувстваше се някак си отпуснат и сънлив, така както всъщност се очакваше да се чувства на такова място. Освен това съзнаваше, че трябва да не забравя, че обсъжда съдбата си с врага.
Браун все още говореше и той отново се съсредоточи върху думите му:
— Виждаш ли — казваше Браун, — този случай е придобил широка известност както в национален, така и международен мащаб, и не можем да си затворим очите пред него. Ще ни се, но не можем.
— Не сте достатъчно настоятелни.
— Чуй, Бен, това разбуди силно страстите. Знаехме си, че ще стане така. Цялата стара скапана мръсотия изплува отново на повърхността.
Тайсън затвори очи.
— Общественото мнение е раздвоено — продължи Браун. — Прав ли съм? Националният дебат следва стария модел — някои журналисти и коментатори изтъкват, че книгата на Пикард разкрива подробно зловещите действия на врага при Уей. Но както обикновено, говори се, че в медиите се обръща внимание само на престъпленията, извършени от страна на американците.