Тайсън се изкачи по бетонните стълбички на басейна и седна на ръба, провесил крака във водата.
— Да чуем какви са тези гаранции. Браун се доближи до него.
— Първо, ако доброволно станеш зависим от военното правосъдие, ще получиш назначение на двайсет и пет мили от града.
— Звучи като договор за постъпване на военна служба. Ами ще получа ли нова униформа?
— Естествено. Освен това — и то е много важно — няма да ти бъдат налагани каквито и да е ограничения. Ще бъдеш толкова свободен, колкото си и сега, в рамките на твоите задължения, ако изобщо имаш такива. Дотук добре ли е?
— Не, но продължавай нататък. Тонът на Браун стана нетърпелив.
— Виж, Бен, ако те върнат на служба след една съдебна битка, никак няма да ти е лесно. Ще те назначат във форт Бъмфак в Аризонската пустиня и няма да имаш право изобщо да напускаш гарнизона си.
— Не ме заплашвай, момче.
Браун се изправи на плиткото върху бетонното стъпало, стисна десния си юмрук и започна да пука кокалчетата на дланта си. След малко каза:
— Няма да ти е хубаво, ако не можеш да напускаш гарнизона си, Бен. Това няма да ти хареса. Няма да се хареса и на семейството ти. Помисли за жена си. Вероятно тя ще трябва да остане в Ню Йорк, за да работи. Ще се почувства самотна, приятелкю… или пък няма да се почувства самотна…
Тайсън заби петата си в слабините му. Браун ококори очи и отвори широко уста, като се преви от болка и се прекатури по стъпалата на басейна.
Двамата старци в другия край не забелязаха нищо, а спасителят продължаваше да чете книгата си. Някакъв младеж, излегнал се на един от съседните шезлонги, се изправи и изгледа Тайсън.
Браун подскочи над водата и си пое въздух. Главата му няколко пъти се подаде и той започна да маха с ръка за помощ на младежа. Тайсън стана и се отдалечи малко от ръба на басейна, без да изпуска от поглед момчето. То отново седна на мястото си.
Браун си пое дълбоко дъх и се вторачи в Тайсън.
— Добре… добре… попрекалих… — той облегна ръце на ръба на басейна. — Излизам. Ясно. Обявявам примирие.
Тайсън кимна.
Браун излезе от басейна и се отдалечи. Отиде бавно до шезлонга си и уви една хавлия около кръста си. Седна на края на стола и потупа с ръка шезлонга до себе си. Тайсън се доближи до него, взе хавлията си и също я загърна около кръста си.
— По-добре ли си вече? — попита Браун. — Седни. Тайсън се чувстваше много по-добре отпреди.
Той се отпусна в шезлонга.
Браун започна да трие корема си с ръка.
— Господи… та ти си можел да избухваш. Значи си нормален. — Опита да се усмихне.
Тайсън омекна, но все още не сваляше очи от него. Хрумна му, че откакто се бе върнал от Виетнам, не бе изпитвал по-голям яд, по-дълбок гняв или по-силно предизвикателство. По някакъв начин, помисли той, започваше все повече и повече да заприличва на онзи човек, който беше преди Марси, животът в предградието, средната възраст и корпорацията да започнат да ограничават и обуздават неговата агресивност. Започваше да упражнява по-голям контрол върху живота си, който в друго отношение вече бе започнал да се разпада. Обърна се към Браун:
— Съжалявам. Но ако отново ме изкараш извън нерви, пак ще те ритна, обещавам ти.
Браун се усмихна насила.
— Добре, добре. Мога ли да си довърша работата? — Той се наведе напред и отпусна ръце върху коленете си. — Докъде бях стигнал? До ограничаването ти в гарнизона. Нали така? всъщност ако те изправят пред военен съд, мога да ти гарантирам, че дори по време на процеса ще имаш право да напускаш гарнизона си. Следователно, ако нещата в съдебната зала не вървят на добре, ти поне ще имаш избор да се измъкнеш в буквалния смисъл на тази дума от лапите на военното правосъдие. В действителност и сега можеш да го направиш. Никой не те следи.
Тайсън мълчеше. Браун добави:
— Паспортът ти няма да бъде прибран или конфискуван, както изисква нормалната процедура в подобни случай. Но ако решиш да напускаш страната сега или когато и да е друг път, моля те, иди някъде, където няма да се наложи правителството да се занимава с твоето екстрадиране. Повечето избират Бразилия за тази цел, но ти би могъл да помислиш и за Швеция. — Той се наведе по-близо към него: — Слушай, всичко, което ти предлагам, е легално.
— Швеция! Какво искаш да ми кажеш, че осемнайсет години след като съм служил на своята страна и съм се завърнал жив у дома, аз трябва да избягам в Швеция? Трябва да избягам в Швеция, където…
— Моля те, говори по-тихо. Тайсън седна напред:
— …където отидоха всички дезертьори и кръшкачи на родината? Трябва да замина за Швеция, след като всички, които се чупиха от военната служба по време на войната, получиха помилване от президента? А къде е моето президентско помилване?