— Разбира се, че ще помисля.
Браун се усмихна, после го изгледа сериозно.
— Ако я отхвърлиш, няма да роним сълзи. Но в никакъв случай не споменавай на никого за нашия разговор. Нито на жена си, нито на адвоката си, на никого. Ако се изпуснеш и ние разберем за това, тогава… тогава въпросът става личен.
Тайсън кимна.
— Ще ти се обадя. — Браун протегна ръка за довиждане. — Няма да роним сълзи.
Тайсън пое ръката му.
— Когато те ритнах, Чет, нямах нищо лично против теб. Просто излях яда си срещу системата.
Браун се засмя. Обърна се и тръгна към басейна. Тайсън го наблюдаваше, докато скочи във водата, после влезе в коридора със съблекалните.
Да, помисли той, справедливостта ще възтържествува, дори ако се наложи да се напише сценарий заради нея или да се фалшифицират фактите.
ГЛАВА ТРИНАЙСЕТА
Генерал Уилям Ван Аркън стоеше зад катедра с емблемата на Главна военна прокуратура. Той се обърна към седналите срещу него четирима офицери:
— Въпреки че все още не сме упълномощени да разследваме случая Тайсън, можем да изберем офицер-следовател, който да се свърже с господин Тайсън в деня, в който той ще получи повиквателна за връщане на активна военна служба, да го информира, че срещу него се подготвя следствие, и да му прочете правата.
Ван Аркън изгледа тримата мъже и жената, седнали в малката лекционна зала, разположена в единия край на Пентагона. Точно пред Ван Аркън седеше неговият адютант, полковник Сам Спенсър. Отдясно на Спенсър бе подполковник Юджийн Пелъм, специалният съветник на Ван Аркън по съдебните въпроси. Отляво на Спенсър седеше капитан Лорейн Конъли от отдел „Личен състав“. До нея бе лейтенант Джак Гибс, съветник на Ван Аркън. Ван Аркън продължи:
— Както всички знаете, според Наказателния кодекс на военното правосъдие в случаите на углавни престъпления офицер-следователят трябва да бъде майор или някой с по-висок чин. Ето защо помолих капитан Конъли да извади микрофилмите с досиетата на приблизително двайсет и пет офицери, отговарящи на условията да водят това разследване. — Ван Аркън махна с ръка към екрана зад него. — Ще ви напомня — продължи той, — че в интерес на справедливостта не бива да правим избора сам за себе си, а да се позовем на някои факти, които имат отношение към случая, за да изберем безпристрастен офицер по следствието. — Той погледна съветника си по съдебните въпроси. — Подполковник Пелъм? Пелъм кимна с глава.
— Позволете ми също да ви напомня, че сме се заклели да изберем човек, който не само да не е настроен срещу заподозрения, но и да не бъде пристрастен към него.
Полковник Спенсър добави:
— Както всички знаем. Всеки един от офицерите, подчинени на Главната прокуратура, трябва да бъде безпристрастен и обективен. Все пак, имайки предвид конкретния случай, би трябвало да обсъдим подходящите лица.
Капитан Лорейн Конъли каза:
— Може би преди това се налага да изясним качествата, на които трябва да отговаря въпросното лице — препоръки, изисквания, личностни характеристики и т.н. По този начин можем да стесним кръга.
Ван Аркън кимна в знак на съгласие.
— Е, какво ни трябва?
— В идеалния случай — отговори подполковник Пелъм, — офицерът по следствието не трябва да бъде нито положително, нито отрицателно настроен по отношение на войната във Виетнам. — Той се усмихна мрачно. — Това значи или някой много млад, или някой, който е прекарал последните две десетилетия на Луната.
Лейтенант Гибс заговори:
— Може би най-подходящ би бил някой, който е решил да сложи край на военната си кариера. — Той се поколеба преди да продължи — Някой, който няма какво да печели и губи. Офицер, който няма да се чувства… задължен да стигне до извод, който не би се понравил на армията.
Ван Аркън не каза нищо. Полковник Спенсър кимна.
— Добра забележка. Така никой няма да може по-късно да ни обвини, че сме избрали военен служител главорез, който се домогва до по-висок чин.
Няколко глави кимнаха в знак на съгласие. Дискусията продължи още няколко минути, след което Ван Аркън каза:
— Да обобщим. От казаното дотук е ясно, че всички са на мнение, че въпросният офицер не трябва да е служил във Виетнам, нито пък дори да е бил на служба в армията по време на събитията там. Така се изключва вероятността той да е кариерист. Трябва да бъде много млад, за да не е участвал дори като студент в каквито и да е антивоенни или провоенни действия през онова време. — Ван Аркън се замисли за момент. — Няма да намерим много военни служители на тая възраст, които да са майори и които да не преследват военна кариера.