Щурците свиреха, а водата се плискаше в скалите. Лек ветрец прошумоля в клоните на дивата ябълка.
— Извинявай — промърмори той.
Марси мълчеше.
— Не исках да те нараня.
— Добре, добре. — Тя си сипя последното вино в чашата. — Ще отидеш ли?
Нямаше никакво намерение да ходи в Япония, но установи, че няма и никакво намерение да й казва това.
— Все още премислям — отвърна.
Какъв е смисълът на една лъжа, мислеше си той. Бе му станало навик да лъже. Излъга своя адвокат, излъга началниците си, Браун, приятелите и семейството си, а сега излъга и жена си. Предполагаше, че по този начин се подготвя за голямото събитие — процеса пред военния съд. Той се облегна назад в стола.
— Къде е Дейвид?
— Намери си едни приятели на неговата възраст. Отидоха на нощен лов надолу по пътечката на китоловците.
Тайсън кимна.
— Напомни ли му, че името му е Андерсън?
— Да.
Той изпусна дим от пурата си в нощната задуха.
— Чувствам се като криминален престъпник.
— Така ли?
Тайсън я погледна на пламъка на свещта, но не каза нищо. Тя се обади:
— Но мисля, че агентът по недвижимите имоти позна коя съм, въпреки че използвах бащиното си име.
— Бащиното ти име и снимката ти, госпожо, са толкова известни, както моето име и моята снимка. Трябвало е да използваш псевдоним.
— Не мисля, че тук някой ще ни безпокои. — Тя го проследи с поглед, докато той прекоси тъмната ливада към скалите и храстите. Неочаквано я обзе безумен страх и тя скочи от масата. — И аз идвам с теб.
Вървяха заедно, без да говорят, по белите камъни, докато намериха една широка, гладка скала в края до водата. И двамата седнаха.
— Тук е доста студено — потрепери Марси.
— Върни се и вземи един пуловер.
— Прегърни ме.
Той я прегърна малко неохотно. Тя се сгуши по-близо до него. Доста помълчаха, преди тя да каже:
— Какво те притеснява?
— Това шега ли е?
— Не, това е въпрос. А аз ще ти кажа какво не те притеснява. Оная история с убийствата не те притеснява. Поне не и днес. През последните седмици доста добре се справяш.
Тайсън не отговори.
— Аз те притеснявам — продължи тя. — Или поне това, което пише скапаната булевардна преса за мен, а високоуважаваните масмедии й пригласят.
Той повдигна рамене.
— Това не е най-същественото в случая. Ако подредим нещата по важност от едно до десет, военният съд е номер едно. Твоето минало е чак на последното десето място.
— Не ти вярвам.
Тайсън махна ръка от рамото й.
— Е, да… Когато започнат да разпитват очевидно нескончаемия списък от твои бивши… гаджета… — Той метна пурата си във водата.
Марси подви крака под себе си и обви ръце около гърдите си.
— Срамуваш ли се заради мен? Той не отговори.
— Тая история нямаше да се появи отново, ако ти не се бе прочул. Но аз не те обвинявам.
— Добре. Ясно. Виж, не искам да те обвинявам заради моето нещастие. Аз бях този, който… — Тайсън си пое дълбоко дъх. — Но не можеш ли поне да разбереш, че тия скандални статии, снимката и всичките тия дрънканици поддържат интереса към мен? всичко това рикушира върху мен. Наясно ли си с това? А и Дейвид… Опитах се да му обясня… Искам да кажа, да му изясня моето място в цялата тая история. Ти никога не си се опитвала да му обясняваш, че… искам да кажа, че е имало такова нещо като сексуална революция или нещо такова, по дяволите. Всичко, което знае той, е онова, което чете във вестниците. А той чете тия глупости. — Той я погледна.
Марси подхвърли едно камъче във водата. Тайсън се заслуша в крякането на жабите. От близкия бряг изстреляха още една ракета. Марси се изправи.
— Добре. Аз ще се заема с Дейвид. Но как се чувстваш ти по отношение на всичко, което се изписа за мен?
Той също се изправи.
— Ти като че ли вярваш на всичко, което пишат за мен.
И двамата замълчаха, а след малко Марси каза по-спокойно:
— Предполагам има частица истина в това, което се изписа и за двама ни, Бен… но не е имало изневяра. Не и това.
Тайсън кимна.
— Разбирам.
Тя се усмихна насила и нежно го погали по ръката.
— Ей, Тайсън, някой ден трябва да се напием и да си разкажем най-интимните, най-опасните, най-съкровените и най-шокиращите тайни, които имаме един от друг. После ще подадем молба за развод. Или пък наново ще се влюбим един в друг. — Тя се засмя тихичко.
Тайсън също се засмя, но не се почувства по-добре. Съзнаваше ясно, че това, което е извършил през 1968 година, е много по-лошо от онова, което е направила тя през същата година. И въпреки това и той, и обществото като че ли бяха по-враждебно настроени към нея: Разпуснатата жена в очите на хората, курвата. Той си пое дълбоко дъх.