А успя да поведе в резултата не заради някаква женска почтителност или зачитане на неговите чувства. Причината бе в това, че й бе наредено да се държи така с него. Главна военна прокуратура, Пентагонът и навярно дори Белият дом се отнасяха много внимателно с него.
— Добре — каза си той на глас. — Харесва ми влиятелни хора да се отнасят внимателно с мен. — Така се бе омотал в собствените си страхове, че почти забрави, че и тях ги е страх.
Стана и си наля още един скоч. Огледа полу-опакованите кашони наоколо.
После отвори стъклената врата към двора и се загледа в тлеещите въглища в скарата. Между къщите избухваха фойерверки, а откъм парка излитаха ракети, които озаряваха източното небе. Той почти с нетърпение очакваше интервюто, което да направи съдбата му зависима единствено от него самия. Да вървят по дяволите всички адвокати! В живота му, в който липсваха предизвикателства, сега се явяваше едно.
В стомаха си Тайсън усети спазми, които отдавна бе забравил. Това бе нощта преди голямата битка на морската пехота, това бе часът преди атаката по изгрев слънце. Това бе, мислеше си той, кулминацията на един живот и началото на друг.
— Нито една битка, нито една атака никога не са се оказвали по-лоши от самото очакване за тях. Така че, да се захващам за работа — промълви той едва чуто.
ГЛАВА СЕДЕМНАЙСЕТА
В единайсет без десет някой звънна на вратата на Бенджамин Тайсън. Той излезе в антрето и се огледа в голямото огледало. Изпъна памучния си блейзер в морскосин цвят и нагласи червената копринена кърпичка в джобчето си. Ръбът на бежовия му панталон бе остър като бръснач, както казваха военните. Черните му мокасини бяха излъскани, а снежнобялата памучна риза подчертаваше тена му. Искаше му се да изглежда проспериращ, самоуверен, недосегаем. Тази къща бе неговата крепост, а дрехите — неговата броня.
Звънецът иззвъня отново. Тайсън се доближи до входната врата, протегна ръка и я отвори бързо.
В представите си бе очаквал да види жена в светла униформа, но тя бе облечена с униформата, която в армията наричаха „униформа — клас А“: Тъмнозелена пола, кител в същия цвят, светлозелена блуза и черна вратовръзка на кръстчета. На главата й имаше леко килната зелена гарнизонна фуражка с офицерски златни кантове. През рамо бе преметнала черна чанта, а в ръка държеше черно кожено дипломатическо куфарче. Тя се усмихна приветливо.
— Господин Тайсън?
— Не. Аз съм лейтенант Тайсън. Предполагам, цивилното ми облекло ви обърка. — Той протегна ръка. — Златният дъбов лист ми подсказва, че вие сте майор, а картичката с името ви ми казва, че сте Харпър. Здравейте, майор Харпър.
Здрависвайки се с него, тя каза:
— Не е необходимо да носите униформа.
— Добре. — Той я изгледа бързо. Косата й бе меденожълта, очите — бледосини, и целият й вид подсказваше, че е израсла на воля, сред чист въздух. Представи си я сред царевични поля и в обкръжението на провинциални богомолци. Някъде под обезличаващата женския силует униформа се криеше хубаво тяло. Той се отмести: — Моля, заповядайте.
Тя влезе, като свали фуражката си. Размениха си няколко думи за облачното време, за полета й насам и за неговия дом.
Тайсън пое фуражката й и я остави върху шкафа в антрето, после попита:
— Да взема ли куртката ви? Тя се поколеба:
— Да, ако обичате.
Остави куфарчето и чантата си, после разкопча четирите медни копчета на куртката си и я свали. Тайсън забеляза, че светлозелената й блуза също бе добре скроена и й стоеше доста по-прилепнала по тялото, отколкото би се понравило на шефовете в армията. Той прибра куртката й в гардероба в антрето и се обърна към нея. Няколко секунди се гледаха един друг.
— Насам.
Преведе я през всекидневната към кабинета си в задната част на къщата. Посочи й едно кожено кресло и тя седна, отбелязвайки:
— Хубава стая.
— Благодаря. — Той бе изнесъл кашоните и всички други неща, които биха могли да издадат, че възнамерява да се изнася от жилището си. Тайсън се доближи до шкафа, където се намираше барчето, върху което стоеше кафеварка и наля кафе в две чаши: — Ще пийнете ли малко ликьор или коняк с кафето? Или може би в обновената ни армия офицерите вече не пият, когато са на дежурство?
— Пият. Но аз ще се въздържа засега.
Тайсън си сипа малко ирландски ликьор в кафето.
— Клин клин избива. — Реши, че тя е забелязала зачервените му очи, но след като бе изпуснал тая забележка, мислеше, че трябва да се изясни. — Снощи, след като ми се обадихте, пих с едни приятели. Всъщност, бе нещо като благотворително парти за моята защита — излъга той. — Всяка година на Четвърти юли в клуба организират подобни неща — в моя клуб — и всички бяха патриотично настроени, така че решиха да раздадат шапката за събиране на средствата. — Тайсън се усети, че не е много добър в тая си роля, но въпреки това добави: — Имам доста поддръжници тук — В моя град. Научих също, че се организира и защитен фонд в национален мащаб… В случай че ми потрябва.