Управление на личния състав, мислеше си Тайсън. Точно както ги бяха учили в Обърн. Въпреки че тук всичко бе малко по-сложно.
Тайсън проследи и последния човек да излиза от горичката, това бе редник Ернандо Белтран, як мъжага от кубински произход, единственият оцелял от второ отделение. Белтран твърдеше, че сега той е командир на второ и отказваше да бъде прикрепен към което и да е от останалите две стрелкови отделения или пък към картечното отделение. Тайсън се отнесе с разбиране към основанията му и го остави да командва своето отделение-фантом, винаги в тила. Белтран носеше автоматичен „Браунинг“, а през рамо бе преметнал гранатомет М — 79. На колана му висеше и револвер „Колт“, и Тайсън забеляза, че е с абаносова дръжка и украшения от хром, което го наведе на мисълта, че той едва ли е от стандартното бойно снаряжение. Сигурно си го е набавил тайничко от родния Маями. Контрабандно Белтран бе пренесъл във Виетнам и своето мачете, изработено от бляскава хирургическа стомана и с дръжка от слонова кост. Белтран обясни, че е на покойния му баща, който притежавал захарна плантация в Куба, преди Фидел Кастро да дойде на власт. Освен всичко останало Белтран твърдеше, че една нощ му се явила Нуестра сеньора дел Кобре и му наредила да избие сто комунисти, за да отмъсти по този начин за нещастието, сполетяло семейството му. Тайсън се отнесе с известен скептицизъм към тия приказки, но не виждаше причина защо трябва да разубеждава редник Белтран, след като каузата си струваше.
Командната група на взвода на Тайсън, обикновено петима човека, сега се състоеше от него самия, Бранд и Кели. Вторият му радист, Джонсън, бе убит при Пху Лай, а взводният сержант Феърчайлд по това време вече бе в Япония и съзерцаваше хлътналите чаршафи там, където трябваше да се намират краката му. Загубата на Феърчайлд, мислеше си Тайсън, бе голямо нещастие, Феърчайлд бе единственият редовен военнослужещ сред всички тях. Със своите трийсет и осем години той имаше благотворно влияние върху целия взвод и беше нещо като баща на редниците, повечето от които бяха все още невръстни юноши. Тази война, мислеше си Тайсън, бе война на децата. А децата, както ще ви каже всеки учител, ако се оставят без надзор, са способни на изумителни прояви на бруталност.
Тайсън се доближи до края на канала и се вгледа в колоната мъже. Когато минаваха покрай него, Тайсън подаваше ръка на всеки и им казваше по нещо.
— Какви са клюките из джунглата днес, Уокър?
— Скорело, следващия път стой още по-близо до огъня, момчето ми.
— Колко ти останаха, Питърсън? Осемнайсет дни, така ли беше? Не се бутай много напред. След ден-два ще те върна в тила.
Бранд раздаваше хапчета против малария и Тайсън наблюдаваше как всички покорно ги слагаха в устата си. Няколко крачки по-нататък почти половината от тях изплюваха хапчетата. Между маларията и това, на което вече всички гледаха като на сигурна смърт или поне като на раняване в боя, маларията като че ли бе за предпочитане.
Тайсън се вглеждаше в очите на всеки, когато те минаваха покрай него и забеляза, че повечето от тях гледаха с оня особен поглед, който тук наричаха „взиране в отвъдното“.
Но навярно днес или утре рота „Алфа“ ще бъде изтеглена в тила, което ще рече, че ще има отпускане, почивка, ново оборудване и нови попълнения. Да не говорим и за разврата, ако, разбира се, публичните домове в Куанг Три са оцелели след „очистителната“ програма на врага. Тайсън се обърна към радиста си:
— Е, Кели?
Кели кимна, разбрал командира си, и прошепна:
— Давам им един или два дни, ако всичко е в ред, т.е. няма мини, няма снайперисти, няма капани в земята и няма повече от ония при Пху Лай. Ако и това скапано време се оправи малко, цена няма да има.
Тайсън си запали цигара и издиша дима в сивия, прогизнал от дъжд въздух. Кели, като повечето радисти, бе малко над средното ниво на обикновените войници. Офицерите избираха своите радисти заради умението им да мислят бързо и да говорят бързо по радиостанцията. Радистите наблюдаваха и копираха своите офицери и понякога между тях се появяваше известно търкане по отношение на командването. Всъщност Тайсън смяташе, че Кели притежава добри качества за командир.