— О’кей. Само ще надникнем. И без друго не горя кой знае от какво желание да стигна до Уей.
— Ти го казваш.
— И утре пак ще го кажа.
Четиримата засякоха останалите петнайсет човека от взвода на едно място, където се пресичаха две оризови ниви.
Муди се обърна към Тайсън:
— Какво, за Бога, стана там горе, лейтенанте?
— Погребение. Местни селяни заравяха някакви северновиетнамци. Взехме им лопатите. Мисията приключи успешно. — Тайсън се обърна към Кели: — По-късно се свържи с Браудър и му съобщи, че сме видели с очите си трима убити северновиетнамци. Хайде, да тръгваме.
Взводът потегли покрай тая страна на оризището, която водеше към Ан Нинх Ха. Както си вървяха, Симкокс се провикна към Тайсън:
— А сега накъде сме тръгнали, лейтенанте?
— Към Уей, синко.
— Майната му на Уей.
— Майната му на Уей — съгласи се Тайсън. — На улица Тихн Там има едно малко кафененце, френски тип, с мацки — чистокръвна порода, Симкокс. Там сервират от оня коняк „Мартел“ с кроасани.
— Вече не сервират. А какво е това…? Как го каза?
— Кроасан. Така му викат на френски на минет под масата. Върви заедно с брендито.
— Да не ме будалкаш?
— Няма будалкане, бе. — След малко той каза на Бранд, Симкокс и няколко други момчета, които бяха наблизо: — Междинна цел: Болница на около два спусъка от западната стена на цитаделата. Предайте назад.
Взводът напредваше бавно напред в дъжда и калта. Дърветата в далечината ставаха все по-големи, а приглушените тътени на експлозиите се чуваха все по-ясно. Уей, мислеше си Тайсън, Уей му звучеше като месомелачка. Какъв друг вид от живата природа на създадената от Господ земя ще влезе с желание или без желание в една месомелачка? От всичко това тук човек можеше да получи някакъв урок, замисли се той, но Бог да го убие, ако знаеше какъв е този урок.
В канала лежеше раздул се от водата, вмирисан труп на бивол, търбухът му бе пълен с плъхове, а по козината му гъмжаха безброй мухи. Взводът мина покрай него и продължи сред прогизналите, пълни с пиявици оризови поля, стиснали носове и псувайки тая допълнителна гадост.
Тайсън отново се изкачи на дигата с помощта на Кели, който му подаде приклада на автомата си, за да го изтегли нагоре. Хората му спряха и започнаха да се чистят от пиявиците. Тайсън погледна картата и намери малкото квадратче с кръст сред селото Ан Нинх Ха. Нха Тхуонг. Буквално това означаваше „къща на любовта“. И той се надяваше да е така. Те всички се нуждаеха от малко любов.
Тайсън погледна майор Харпър.
— Извинете, какво казахте?
— Да обобщим: казахте, че сте потеглили по изгрев слънце. Получили сте заповеди по радиостанцията от капитан Браудър да продължите към село Ан Нинх Ха, някакво предградие на Уей, за което са ви съобщили, че е овладяно от врага. Ан Нинх Ха се е намирало по трасето, по което врагът е снабдявал Уей със снаряжение и нови попълнения. Някакъв хеликоптер е забелязал голяма бетонна сграда в селото. Над сградата се е развявало вражеско знаме. Вашата задача е била да прецените обстановката в Ан Нинх Ха и да установите дали бетонната сграда наистина е била в ръцете на врага и ако е така, да я превземете и да свалите знамето. Така ли е?
— Точно така — кимна Тайсън. Тя се замисли за момент.
— Разбира се, няма начин това да бъде потвърдено. Тайсън сви рамене. Тя продължи:
— В книгата на Пикард се казва, че сте научили за оная болница от случайни местни селяни, които погребвали някакви убити; че вие сам сте решил да отидете в селото и в бетонната сграда, за която сте знаели, че е болница.
— Това не е вярно — излъга той. — Беше ми наредено да отида там и да нападна врага. Разузнаването ни съобщи, че… сградата — тогава не знаех, че това е болница — че сградата е под вражески контрол. Никой не спомена нищо за никаква болница.
Тя кимна.
— Значи, вие психически сте били подготвени за среща с врага, така ли?
Тайсън помисли и отговори:
— Да, може и така да се каже.
— Вие сте стигнали до онова село… — Тя надникна в записките си. — Ан Нинх Ха… правилно ли го казах?
— Достатъчно добре за случая.
— Срещнахте ли някаква съпротива по пътя? Тайсън отговори доста предпазливо:
— Не… но навсякъде имаше следи от тях.
— От кои тях?
— От минзухарите, виетконгците. Жълтите. Как искате да ги наричаме?
— Какви следи?
— Ами, както обикновено: опънати жици, дупки за паяци — това са ями за размерите на жълтите, току-що изгасени огньове, следи от копита — както наричахме пресните следи от сандалите на виетконгците, те правеха сандалите си от стари автомобилни гуми. Имаше също и следи от ботушите на северновиетнамски войници, всъщност те носеха черни кецове. Навсякъде наоколо имаше множество вражески войски, които се движеха в същата посока, в която отивахме и ние. Към Уей. — Тайсън си запали цигара. — Видяхме и незаровени убити — Виетконгци и северновиетнамци. Мисля, че Пикард пише за това. По всичко личеше, че не се намираме на приятелска територия.