Майор Харпър се изправи и заобиколи масичката. Неочаквано тя приклекна до фотьойла на Тайсън и разгъна картата.
Тайсън погледна в цветната топографска карта. Надписите на картата бяха на три езика — френски, виетнамски и английски. Изведнъж всичко му се стори много познато: оризовите полета, пътеките, могилите, реките и поточетата, горите и хълмовете. След почти цели две десетилетия той все още си спомняше добре мястото. Погледът му се спря върху Ан Нинх Ха.
— Това бе картата, която се е използвала при военните действия, нали? — попита го майор Харпър.
— Струва ми се, да.
Тя като че ли я разглеждаше внимателно, пръстът й се плъзгаше по найлоновата обвивка и се спря върху Ан Нинх Ха.
— Да. Ето го.
— Вижте тук… казахте, че в близкия западен край на площада сте видели църква. Ето я църквата на картата — едно квадратче, ясно отбелязано с християнски или по-точно с католически кръст. Единствената църква в селото. А от другата страна на площада, на източния му край, е болницата, отбелязана с кръст, чиито рамене са с равна дължина. Разликата между двата кръста е съвсем ясна. Но аз се чудя къде сте си мислили, че се намирате. — Тя погледна Тайсън през рамо.
Погледът му се премести от картата към лицето й и те се загледаха един в друг мълчаливо. Близостта й някак си го притесняваше. Усещаше силно парфюма и — някаква необичайно натрапчива миризма. Видя, че косата й тук-там бе на малко по-светли кичури, които не бе забелязал досега. Между копчетата на блузата й имаше процеп и с крайчеца на окото си той мерна издутите й гърди и забеляза, че тя е с полуизрязан сутиен.
— Къде си мислехте, че се намирате? — попита тя отново.
Тайсън си пое дълбоко дъх и се наведе над масичката. Разгледа набързо малкото село. В северния край, близо до завоя на реката, имаше някаква пагода, чийто символ-квадратче с една линия, стърчаща от единия му край — лесно можеше да се обърка със символа на църква. Малко по-встрани, може би на около стотина метра, се виждаше знакът на училище: черно квадратче с вимпелно знаме.
— Ето тук. Мислех, че сме ей тук — отвърна той. Майор Харпър кимна, сякаш прие отговора му.
— Значи сте си помислили, че католическата църква, покрай която сте минали, е пагода, а болницата на другия край на площада е училище? Казахте, че сте си помислили, че е административна сграда.
— Ами… имах предвид — обществена сграда…
— Разбирам. — Тя го погледна, а изражението й сякаш искаше да покаже, че е сконфузена. — Но разположението на тези две сгради една спрямо друга е съвсем различно. Освен това… тук имате открит площад. А тук, между пагодата и училището — има малки черни кутийки, които, предполагам, са къщи, а и разстоянието е доста по-голямо.
— Вижте, майоре, не ми е нужен курс за обучение по разчитане на топографски карти. Знаете ли, много е лесно да си седите тук, в топлата стая, пред тая хубава нова карта и да търсите грешките на другите. А моята карта беше прегъвана и мачкана толкова пъти, че найлоновата й обвивка се бе начупила и в хартията се бе просмукала вода. Ан Нинх Ха почти не се виждаше на моята карта. — Гласът на Тайсън звучеше ядосано. — Дайте да забравим за тия карти, става ли?
Майор Харпър нагъна картата. Все още на колене, тя му я подаде.
— Вече трудно се намират. Предполагам, че не си пазите своята. Подарявам ви я.
Тайсън взе картата.
— Благодаря ви за този спомен. Тя се изправи.
— Разгледайте я внимателно, когато ви остане време. Може да си спомните още някои неща.
Тайсън не отговори. Тя се върна на мястото си от другата страна на масичката. Все още права, попита:
— И така. Докъде бяхме стигнали?
— Атакувахме сградата. Искате ли да ви разказвам за всеки един изстрел поотделно? Или ще изчакате, докато направят филм за това?
— Всъщност искам да се върнем отново там, където сте се прикрили около църквата. Наблюдавате сградата на около петдесет метра отвъд площада. На нея се вее вражеско знаме и вие сте се съсредоточили в него. А не видяхте ли да пише нещо на сградата, на английски или на френски? Знаете ли френски?
— Както сте научили от досието ми, ползвам го в работата си. Нямаше никакви надписи, нито някакви знаци.
Тя му подаде лист хартия.
— Какво означава това?
Тайсън погледна думите, написани на виетнамски. Nha Thuong. Той хвърли листчето на масичката.
— Казах ви, че не знаех езика писмено. Можех да ползвам говоримо няколко думи и фрази, повечето от които колкото да си намеря някое гадже за малко развлечения. — Той се усмихна.
Майор Харпър също се усмихна в отговор на думите му и седна. Тя каза:
— Е, това, разбира се, означава „болница“.
— Така ли?