Тя посочи картата на масичката и отбеляза:
— Картите са били на три езика все пак. — Тя поклати глава сама на себе си, сякаш едва сега откриваше някаква истина, после продължи: — В легендата на картата са включени и такива думи като „Nha Thuong, hopital, болница“. Вглеждали сте се в тая легенда всеки божи ден, когато сте се консултирали с нея. Така че, навярно със сигурност знаете какво значат думите „Nha Thuong“, когато ги видите изписани. Въпросът ми е: Бяха ли изписани те на оная сграда?
Тайсън не отговори. Тя се замисли за малко, поглаждайки брадичката си с пръсти. Най-сетне каза:
— Въпросът дали сте знаели или не, че оная сграда е била болница, наистина има връзка с основната тема на нашия разговор, но тя не е съществена. Да приемем, че не сте знаели, че това е било болница.
— Добре.
— Вие сте се разгърнали в прикритие около църквата, стреляли сте по една сграда с вражеско знаме над нея, получили сте ответен огън и сте започнали атака. Не знам дали ще ми повярвате, но аз много обичам разказите за войната. Гледала съм „Разходка под слънцето“ около десетина пъти. Моля ви, продължавайте.
Тайсън се облегна назад във фотьойла си. Искаше му се да запали цигара, но реши, че сега не му е мястото да прави това, което би се възприело като израз на нервност. — Започнахме със съсредоточен огън. Нали знаете — целехме се във всички прозорци и врати, за да накараме врага да легне долу. После започнахме щурма.
— Извинете ме за момент. В книгата пише, че някой е развял бял чаршаф от един прозорец, което ще рече, че намиращите се вътре или са искали да се предадат, или да покажат, че вътре няма вражески войски. Очевидно Пикард е научил това от двамата свидетели.
— Защо, по дяволите. Врагът ще развява бяло знаме? Пътят им за бягство беше свободен. И защо, по дяволите, ще предприемаме атака, ако аз или който и да е друг от моя взвод сме видели бяло знаме?
— Това отново ни връща там, откъдето тръгнахме. Врагът вече се е бил оттеглил според книгата. Самият медицински персонал е развял белия чаршаф от прозореца, пак според книгата. Те са ви дали знак от прозореца. Но вие отричате всичко това. Така че моля, продължавайте.
— Точно така. Ние започнахме да стреляме и да се придвижваме напред към сградата. Продължихме със съсредоточения огън…
— Извинете ме за момент. Направих едно малко проучване по въпросите на тактиката в пехотата. Разговарях с един пехотен полковник, който е воювал там, мой приятел. Някак си предчувствах, че в случай, че ми се отдаде възможност да чуя вашата версия, в нея твърде вероятно ще има стрелба. Извинете ме за това, но точно така е било и при Май Лай.
— За какво намеквате?
— Този полковник ми каза, че в никакъв случай не би заповядал на хората под негово командване да атакуват фронтално бетонна постройка.
— Сигурно е страхливец.
— Едва ли. Той ми каза, че би наредил да се изстрелят запалителни бомби във въпросната сграда, за да се запали всичко вътре, което, предполагам, е било изключително от дърво. Едва след това вероятно щял да заповяда атака. Той я изгледа и отговори:
— Нямахме никакви запалителни вещества, които да изстреляме с минохвъргачките. Имахме само ръчни гранати — с бризантен, с бял фосфор и ударни гранати. Така че трябваше да се приближим по-близо до сградата.
— Защо не повикахте изтребители, въздушни ракети, мортири или артилерия? Не е ли била такава практиката в американската пехота? Да се изпращат бомби вместо хора.
— Да, наистина такава бе стандартната процедура. Но не можехме да повикаме помощ. Точно тогава нищо не работеше както трябва. Така че предприехме остарялата в тактическо отношение фронтална атака. Стрелба и маневри. Влязохме на първия етаж, точно както по филмите, които обичате да гледате.
— Кога и къде точно бе убит единият от хората ви и къде раниха другите двама? Преди или след като влязохте в… сградата?
— Ами… още при първоначалната атака раниха двамата. Питърсън бе улучен в гърдите… засегнати бяха и двата му дроба… куршумът го бе пронизал от единия до другия край… задушаваше се. Другият — Муди, го улучиха в бедрото… той беше добре… Третият — Лари Кейн, бе убит вътре в сградата.
— Преди малко не споменахте ли, че и тримата са били улучени още отвън? Така пише и в книгата на Пикард, само че там пише, че и тримата са били покосени от един единствен снайперист. И въпреки всичко, вашите жертви са били невероятно малко, имайки предвид, че сте атакували укрепена постройка.
— На всеки му се отваря късметът от време на време. Съжалявам, че не мога да ви доложа за повече ранени и убити.
— Само се чудех. Моля, продължете.
— На първия етаж нямаше никой и все още по нищо не личеше, че това място е болница. Имаше разни канцеларии, параклис, фоайе, няколко спални помещения, кухня и столова. Открихме две стълбища, водещи нагоре. Качихме се на втория етаж и започнахме да влизаме в стаите една след друга, откривайки огън във всяка една от тях. Точно тогава около нас се разхвърчаха няколко ръчни гранати. Всичко наоколо пламна.