— Да, виждам. Въпросите ви са основателни. Ще позвъня в езиковия отдел на армията и ще поискам мнението им по въпроса.
— Открихте ли тази сестра Тереза?
— Не. Спомняте ли си я?
— Струва ми се, да. Ще интервюирате ли Пикард?
— Разбира се. Вашата версия е интересна, защото е много субективна, докато разказът на Пикард ми се струва доста обективен.
— Какво имате предвид?
— Искам да кажа, че вие оставяте място за интерпретиране на събитията, докато той съвсем недвусмислено признава, че е чул историята за масово избиване и я е предал в книгата си.
Тайсън не каза нищо. Тя добави:
— Ако Пикард е преувеличил нещата, сега от вашия разказ ми стана много ясно как е могъл да го направи. Всичко необходимо е налице: болница, много убити, знамена, стрелба в болничните стаи. Ами да, Пикард навремето си е пишел романи. Знаехте ли за това? Свикнал е да си измисля разни истории. Не забравяйте да се посъветвате по този въпрос с адвоката си.
Тайсън като че ли не я слушаше. Тя продължаваше:
— А пък може би двамата мъже от бившия ви взвод са си поукрасили историята или пък са излъгали, когато са разговаряли с Пикард. Но защо ли ще го правят? Със сигурност не им прави чест.
— Да, така е.
— Но пък уронва вашата чест. Имахте ли врагове сред взвода?
— Ще ви кажа, когато назовете имената на онези двама мъже. Тя кимна.
— И след всичко това сестра Тереза е най-неподходящият свидетел. Тя може да не е разбрала онова, което е видяла, или пък може да не го е предала точно на Пикард.
— Възможно е.
Тя се наведе напред:
— Според мен в един момент тя е споделила нещо с представителите на Католическата църква в Сайгон или Франция, които по онова време са организирали и ръководели нещата в болницата. Не мислите ли, че това е възможно?
За Тайсън това винаги е било една твърде вероятна възможност.
— Може би.
— Но доколкото ми е известно, южновиетнамското правителство и до известна степен Католическата църква във Виетнам, са предпочитали да пращат в забвение всякакви истории, неблагоприятни за техните съюзници и застъпници. Не са искали да ядосват американците. Сайгон се опита да сложи край на разследването на случая Май Лай дори след като върховната военна прокуратура вече го бе започнала. Чужденците не могат да разберат защо винаги искаме да си измиваме мръсните ръце на публично място. Така че ако докладът на тази монахиня, ако изобщо е имало такъв, по някакъв начин е разкривал американските войници в неблагоприятна светлина, то той никога не би стигнал до Франция. Това е моята теория.
— Която, както виждам — каза Тайсън, — добре сте обмислили.
— Обмислих добре целия инцидент.
— И аз. — Тайсън се изправи и отиде до прозореца. Без да се обръща с лице към нея, заговори: — Знаете ли, преди един-два месеца щях да разказвам тая история на някое ергенско парти като весела военна случка, в която лошите са убити. Нямах от какво да се срамувам. Проявихме смелост. Много офицери щяха да подминат оная сграда, като вашия приятел — полковника от пехотата. Искам да кажа, жалко, че бяха убити толкова невинни хора, но лошите бяха ония с черните „пижами“. — Той се обърна към нея. — Сега започвам да ставам много предпазлив. Обмислям наново онова, което се случи. А не трябва да обмислям всичко наново. Реакциите ми в оня момент са били единствено правилни.
Тя кимна.
— Знам. Започвате да търсите друга стратегия. Така е с всички военнокомандващи откакто свят светува — всички премислят наново военните си ходове след края на битката. Освен това оттогава е минало дълго време.
— Много дълго.
— Точно затова ще са ни необходими повече свидетели. Така например, ако се открие сестра Тереза и показанията и внесат някакво просветление по въпроса… — Тя го погледна. — Бихте ли искали тя да се открие?
Той не отговори.
— Странното е, че никой друг не е оцелял — отбеляза тя.
Той отново седна.
— Казах ви, че ние спасихме няколко човека. Но не трябва да се надявате някой да ви се обади от Виетнам.
— Прав сте. Това е трудно. От там до тук има много години и километри. Казахте, че бихте познали сестра Тереза, ако я видите. Какво си спомняте за нея?
— Спомням си, че беше много изплашена. Би могло да се каже, че бе изпаднала в истерия. Някой я изхвърли през прозореца. Това е всичко, което си спомням сега. Трябва да си помисля.
— Добре. Да ви кажа, мислех си, че ако следствието се разрасне, бихме могли да опитаме да се свържем с някои виетнамски бежанци посредством техните представителни организации. Това може да ни отведе до още някой оцелял.