— Малко вероятно е да се доберете до друг оцелял по този начин.
— Прав сте. Мислите ли, че сегашното виетнамско правителство ще ни сътрудничи? Те имат достъп до сцената на инцидента, а ние не.
Тайсън започна да усеща, че се бе превърнал в неин помощник, което бе един от методите за водене на разпит.
— Ако се съгласят да сътрудничат, не мисля, че който и да е свидетел, посочен от тях, би имал тежест пред съдебните заседатели на американски военен съд. А вие как смятате?
— Така е. Това бе глупаво от моя страна. Тайсън кимна. И двете предложения бяха глупави.
Опитваше се да го подведе с прословутата техника на неочаквано появили се свидетели. Това, което тя не знаеше все още, бе, че не съществуваха абсолютно никакви оцелели. Освен сестра Тереза… Керън Харпър наля кафе на двамата.
Това му напомни един рекламен агент, предлагащ подобрения в домовете, който смяташе, че докато пие кафе, няма опасност клиентите му да го изхвърлят от къщата си. Но той не бе прав.
— Мисля, че засега това е всичко — каза й Тайсън. Тя отпи от кафето си.
— Много ми помогнахте. Както ви казах още в началото, опитвам се да стигна до истината, както заради вас самия, така и заради справедливостта. Предполагам, че и на вас ви се иска всичко това да се изясни, за да можете да се върнете обратно към нормалния си начин на живот.
— Майоре, не желая никога повече да се връщам към нормалния си начин на живот. Но наистина ми се иска всичко да се изясни и да не се връщам отново на служба. Тоя път ще сложа кръстче в оная проклета кутийка. Даже ще го повторя няколко пъти, за да личи отдалече. Колко ще продължи цялата тая история?
— О… още няколко седмици. Трябва само да се свържа с Пикард и да взема имената на двамата, които са му разказали тая история. Ако е необходимо, може да се свържем и с други служили във вашия взвод, ако успеем да открием настоящето им местоживеене.
— С кои?
— Казах ви, ще изпратя списък до вас или до вашия адвокат веднага, щом решим дали изобщо се нуждаем от техните показания или не. Наистина се надявам да установя, че Пикард просто е преувеличил всичко.
Тайсън се усмихна. Тя отвърна на усмивката:
— Как се чувствате след този разговор? Смятате ли, че въпросите ми бяха поднесени подходящо и коректно?
— Абсолютно. — Той се замисли и добави: — Вие сте забележителна жена. Защо не напуснете армията и се захванете с някаква цивилна професия?
Тя се усмихна.
— Скоро ще се уволня.
— Наистина ли? Не сте ли офицер от редовната армия?
— Не. Стоя в армията, за да си изплатя образованието.
— Разбирам… Имате ли нещо против да ви попитам дали сте омъжена или не?
— Това няма нищо общо с нашата работа…, но не, не съм. Защо?
— Чисто любопитство. — Стана му ясно, че тя нямаше да си тръгне, докато не я поканят, а той искаше да приключи разговора, преди да е казал нещо, за което после да съжалява. Изправи се. — След половин час имам среща за игра на тенис.
Тя също стана.
— Да, извинете. — Прибра нещата си и го последва към антрето. — Аз пък отивам в Манхатън. Разбрах, че има влак дотам.
— Да. — Той погледна часовника си. — Следващият е след около двайсет минути. Гарата е наблизо, можете да стигнете пеш.
— Преди това бих искала да се поосвежа малко.
— О, разбира се. Банята е на втория етаж, вляво. Тя се изкачи по дългото, стръмно стълбище. Той я проследи с поглед и си помисли: Програма за изплащане разходите по образованието. Това е като да признаеш, че си безкрайно беден. Опита се да отгатне от какво семейство произхожда тя. Акцентът й е определено от Средния Запад. Говореше добре и имаше хубави маниери. Беше станала майор през четирите години на своята активна военна служба, което ще рече, че е схватлива. Чудеше се какви бяха доводите на военната прокуратура да я изпрати в дома му. Каква бе тази логика на Макиавели зад всичко това? Той сви рамене. Естествено военната логика, което ще рече — липсата на каквато и да е логика. И все пак, в цялата тая лудост трябваше да има някакъв метод. В неговия случай, реши той, със сигурност имаше някакъв метод…
Тя слезе по стълбите и тръгна към входната врата.
— Имам достатъчно работа за няколко дни напред, но ми се ще да се видим още веднъж. Имате ли нещо против?
Тайсън се замисли:
— Трябва да помисля по този въпрос.
— Ами, нека да си уговорим една контролна среща за след една седмица, ако решите, че нямате нищо против. Защо не дойдете във Вашингтон?
Той знаеше, че не могат да му заповядат да говори по тоя случай. Но можеха да му заповядат да отиде във Вашингтон, във форт Бенинг, Джорджия, Аляска или до което и да е друго място, което те решат. Можеше да се възползва от правото си да мълчи от единия край на континента до другия. Но би предпочел да сътрудничи в Ню Йорк или Вашингтон, отколкото да мълчи в Аляска.