— Моят адвокат ме посъветва да не приемам каквото и да е от правителството. А пък освен това, когато идвам във Вашингтон, винаги отсядам в „Четирите сезона“.
— Ако се бяхте подстригали и си бяхте облекли някои по-прилични дрехи, можехте да отидете в някой от офицерските клубове. Там сервират по-евтино алкохола. — Тя замълча за момент, после го попита: — Възнамерявате ли да се представите във Форт Хамилтън така, както ви е заповядано, т.е. с униформа?
— Не съм много сигурен.
— Най-искрено ви съветвам да го направите.
— Статутът ми не е много установен.
— Статутът ви е съвсем изяснен. Вие сте на активна военна служба.
Той сви рамене. Тя го попита с малко по-дружелюбен тон:
— Успяхте ли да си свършите работата днес? Тайсън кимна.
— Видях се с един приятел, който работи по учредяването на национален фонд с идеална цел в моя защита. След това на Булеварда на Конституцията се срещнах с един адвокат от Асоциацията на офицерите от запаса. После обядвах с хора от Съюза на инвалидите ветерани от войната. Както знаете, на мен ми е определена десет процента инвалидност. Всъщност мисля, че трябва да е седем и половина процента, но какво значение има това, по дяволите. Все едно, поканиха ме и аз приех. Следобеда се срещнах с делегация от Съюза на ветераните от външните войни, после се отбих у нашия представител в Конгреса.
— Имали сте напрегнат ден.
— Доста. А и трябваше да обикалям насам-натам.
Тя се усмихна:
— Хубаво е човек да има какво да прави.
— Ами, да, майоре, ставаш нервен, особено когато се очаква да те изправят пред разстрел.
— Не бъдете песимист. Тайсън вдигна питието си.
— Днес имах усещането, че много хора са на моя страна. Останах с впечатлението, че стратегията на правителството и армията не е много популярна.
Керън Харпър отговори:
— Е, в това е силата на едно плуралистично общество, господин Тайсън. Хората са свободни да защитават своите каузи и да се противопоставят на държавата. Според мен това е много хубаво.
— Разбирате ли какво искам да ви кажа?
— Да, разбирам ви. Правителството знае за всичко това. Но ще използвам един военен израз: Рубиконът вече е пресечен.
— Не обмислят ли някакъв начин да се оттеглят с чест?
— Не мисля. Не могат.
— Тогава да вървят по дяволите! Ще срещнат здрав отпор — троснато каза той.
— Винаги съм смятала, че деветдесет процента от войните, съдебните процеси и ръкопашните схватки са започвали, защото хората не знаят как да се оттеглят, без да загубят репутацията си. Може би ако не изпитваха нужда да пазят репутацията си, можехме да избегнем конфликтите.
Тайсън я прекъсна:
— Това са типично женски разсъждения. Репутацията, безспорно, е от значение, но конфликтите не са чак толкова лошо нещо.
Сервитьорката донесе виното на Керън Харпър. Тайсън вдигна чашата си.
— За нашето неотдавнашно запознанство. Тя допря чашата си до неговата.
— Горе главата.
И двамата вдигнаха чашите си и отпиха.
— Изгубих чадъра ви — извини се тя.
— Да, забелязах.
— Мисля, че съм го забравила в самолета.
— Беше подарък от баба ми, точно преди да умре.
— Тогава няма да разбере, че съм го изгубила.
Те се загледаха един в друг за момент, после и двамата едновременно се засмяха. Направи му впечатление, че сега тя е в малко по-весело настроение от миналия път. Чудеше се дали му носи някакви добри новини. Но имайки предвид разговора им досега, малко вероятно бе да е така. По-скоро, навярно току-що е получила някакви хубави новини за себе си или пък е правила секс досега, или пък си е купила ново червило.
— Длъжна съм отново да ви припомня — заговори тя, — че имате право да не отговаряте на въпросите ми и да разговаряте с мен само в присъствието на вашия адвокат, а освен това трябва да ви повторя и останалите права, които имат отношение към настоящото разследване.
— Прескочете това.
— Добре. — Той се изненада, когато тя кимна на сервитьорката. Сервитьорката се приближи и Керън Харпър махна с ръка към почти пълната чаша вино. — Моля ви, вземете това и ми донесете чаша „Принчипеса Гавиа“. Имате ли от него?
— Да, госпожо, но само на бутилки.
— Добре, една бутилка. Сервитьорката взе чашата и се отдалечи.
— Когато в Рим — започна Тайсън. Тя го прекъсна:
— Всъщност това е вино от региона Банфи при Гавиа.
— Така ли?
— Веднъж ходих в тамошната винарна.
— Цялата бутилка ли ще изпиете?
— Искам само една чаша.
— Нямаше да си поръчате това вино, ако бяхте в хотел „Президентски“, нали?
— Най-вероятно, не. — И тя отново се върна на темата на разговора им: — Успях да извърша някои допълнителни проучвания по разследването. Разговарях с доста хора по телефона и се порових из документите. Свързах се с Андрю Пикард по телефона. Отначало не искаше и да чуе да ми съобщи имената на двамата бивши членове на вашия взвод, от които е научил въпросната история. Но успях да го убедя, че трябва да го направи в името на справедливостта.