Записките му за 15 — ти февруари започваха по начин, напълно наподобяваш, всички останали дни: РУЗ (Ранна утрин на зазоряване) 6.32 мин., вали, студено, ветровито. Следваше списъкът на взвода, болните, бележки за снабдяването, промените в радиочестотите, координатите на целите и други малки подробности от пехотинския живот на бойното поле. Имаше само една негова лична бележка, която гласеше: „Бойният дух е ужасно нисък.“
Следващата записка на същата дата беше написана в почти пълна тъмнина, някъде след залеза на слънцето и буквите се извиваха през близо две страници. Тя гласеше: „Взводът е на ръба на метеж. Дочух заплахи, че искат да ме убият. Изпратих фалшив доклад по радиотелефона за сражение при болницата тази сутрин. Проучете случая. Господи…“.
И там записките свършваха. Господи какво? помисли си той. Господи, прости ни? Господи, помогни ни? Вече не помнеше какво бе искал да напише.
Беше мушнал дневника в колана си, защото някой се бе приближил до него в тъмнината и го бе заговорил, можеха да не се сетят да претърсят тялото му за дневника.
Проучете случая. И те го проучваха. Но за съжаление за много хора посмъртно. Самата бележка също не подсказваше особено много, но в светлината на развиващите се в настоящия момент събития, беше достатъчно уличаваща, точно колкото да го хвърли зад решетките. Въпреки всичко той не бе намерил сили да унищожи дневника и го бе изпратил по пощата на сестра си Лори в Атланта за съхранение.
— Лейтенант Тайсън? Водехте ли дневник? Той погледна към нея.
— Всъщност, да. Но доколкото си спомням той се загуби след като ме евакуираха на кораба на медицинската служба.
— Изгуби се.
— Да, заедно с повечето от личните ми вещи. След като те пренесат с хеликоптер на кораба, там те посрещат красиви медицински сестри, които те събличат, измиват и ти слагат инжекция, а всички лични вещи, които имаш, поставят в малко найлоново пликче. Вещите ти, които са държавна собственост, слагат в друго найлоново пликче. Кесарю кесаревото. Ти си просто парче повредено пушечно месо, което трябва да се обработи и поправи. А ако това се окаже невъзможно, тогава и теб те слагат в найлонов плик. Богу божието. Разбирате ли?
Тя изглежда не можеше да следва добре мисълта му.
— Значи… дневникът се загуби… — каза накрая тя.
— Вероятно е бил сложен в плика с държавните вещи, след което е бил преработен или изгорен, или каквото там правят с окървавените дрехи и вещи. Забелязах, че дневника липсва, когато ми върнаха плика с личните вещи — часовник, портмоне, писма и запалка.
Тя кимна и Тайсън остана с впечатлението, че Керън Харпър оцени добре измислената лъжа.
— Жалко, това щеше да е добър сувенир от войната, който можеше да залегне като основа на мемоарите ви — каза тя.
— Мисля, че никой не се интересува от мемоарите ми.
— Напротив.
Тайсън си запали цигара.
— Значи още не сте влезнали във връзка с тези петимата — Кели, Белтран, Уокър, Симкокс и Калейн? Керън Харпър кимна.
— Но ги издирваме. — Тя извади още един лист от чантата си. — Ще ви разкажа докъде сме стигнали. — Тя погледна надолу към написаното върху листа. — Смятаме, че сте били деветнайсет души, когато сутринта на 15 февруари 1968 сте се приближили към тази болница. Това отговаря ли на истината?
— Предполагам. Само дето не знаехме, че това е болница.
— Постройката — тя явно се подразни. — Сградата, съоръжението. — Да.
— Ние сме във връзка с пет от тези деветнайсет души — Бранд, Фарли, Садовски, Скорело и вие. Артър Питърсън е бил ранен с куршум в гърдите по време на… приближаването или щурма на болницата — продължи тя, — където и е загинал. Така ли е?
— Да.
— Муди е бил леко ранен и се е върнал в бойната си част след едноседмично лечение.
— Да.
— Според вашите думи, Лари Кейн е бил убит по време на сражението вътре в болницата. Смъртният акт в архивите на армията посочва като причина за смъртта куршум в сърцето. Това вярно ли е?
Тайсън не отговори.
Керън Харпър се взира в него в продължение на няколко секунди, после повтори:
— Куршум в сърцето. Тайсън кимна.
— Други двама — Питър Сантос и Джон Манели — продължи тя, — са били убити в Уей, по време на престрелката, описана в книгата на Пикард. Така ли е?