Когато излязох на балкона, за да се възхитя на плажа, забелязах безкрайна редица от павилиони, в които се продаваха кокосови орехи, както и хора с бронзови тела, налягали по пясъка. Наоколо се носеше ритъмът на самба — земна, секси и жизнерадостна. Снимах пейзажа и качих снимката в акаунта си в инстаграм заедно с онази, която бях направила на момчетата па летището.
Изгледът оттук… #Рио де Жанейро
Тагнах всички и установих, че Арнолдо е качил снимка, на която с Гидиън се целуваме страстно на пистата. Беше страхотна: интимна и секси. Арнолдо имаше няколкостотин хиляди последователи и под фотоса вече имаше десетки коментари и лайкове.
Скъпи приятели се наслаждават на #Рио де Жанейро
и един на друг.
Телефонът на Гидиън иззвъня, той се извини и излезе. Чух го да говори от другата стая и го последвах. Не си казахме нищо, след като тръгнахме от летището — пазехме думите си за по-задушевен разговор. А може би просто нямахме нужда от думи. Светът нека си приказва и да разпространява лъжи. Ние двамата знаехме какво имаме. Не беше необходимо то да бъде дефинирано, оправдавано или изразявано по какъвто и да е начин.
Открих го в кабинета. Стоеше пред бюро с формата на латинската буква U, цялото покрито със снимки и бележки, някои от които бяха изпопадали на пода. Наоколо цареше пълен хаос, толкова различен от строгия ред, който съпругът ми обичайно поддържаше. Трябваше ми малко време, за да осъзная, че кадрите от „лудото му ергенско парти“ са от
клуб, чийто интериор напълно съответства на обстановката, която бях видяла на снимката на Гидиън от Синко де Майо.
Стори ми се малко зловещо, че и двамата сме достигнали до една и съща идея. Но от друга страна това беше забележително.
Обърнах се и понечих да си тръгна.
— Ева. Чакай.
Погледнах го.
— По-добре утре сутринта — каза на човека, с когото говореше. — Изпрати ми съобщение, когато получиш потвърждение.
Гидиън затвори телефона, изключи звука и го остави на бюрото заедно със слънчевите си очила.
— Искам да видиш тези снимки.
Поклатих глава:
— Не е необходимо да ми доказваш абсолютно нищо.
Впери поглед в мен. Сега, след като беше свалил очилата си, видях, че под очите му има дълбоки сенки.
— Не си спал снощи. — Не беше въпрос. Трябваше да се досетя по-рано.
— Ще оправя всичко.
— Няма нищо за оправяне.
— Чух те по телефона — каза сдържано.
Облегнах се на рамката на вратата. Знам как се беше почувствал, когато целунах Брет — идваше му да убие някого. Двамата се бяха сбили като истински зверове. Аз обаче нямах възможността да вляза в жестока физическа разправа. Тялото ми се бе освободило от ревността по единствения възможен начин.
— Направи това, което смяташ за необходимо — прошепнах, — но знай, че аз не се нуждая от нищо. Добре съм. Ти и аз — ние, сме добре.
Гидиън си пое дълбоко въздух. След това издиша. Протегна ръка и свали фланелката си през глава. Изрита сандалите си, докато разкопчаваше панталоните. Под тях не носеше нищо.
Наблюдавах го как пристъпва гол към мен, забелязах слънчевия загар и възбудения му член. Беше невероятно твърд, топките му висяха тежко. Докато приближаваше към мен, всеки мускул по тялото му се очертаваше. Мощните му бедра, плочките на коремните му мускули, големите му бицепси.
Останах неподвижна, едва дишах, почти не мигах. Удивлявах се, че мога да го поема. Беше около трийсет сантиметра по-висок от мен и почти петдесет килограма по-тежък. Освен това беше силен. Толкова силен.
Когато правехме любов, се възбуждах от това, че лежа под него и усещам огромната му сила, съсредоточена единствено над задачата да ми достави удоволствие и той самият да получи наслада.
Гидиън стигна до мен и ме взе в прегръдките си. Наведе глава и ме целуна дълбоко и страстно. Наслаждаваше ми се, без да бърза. Ближеше ме бавно, докосваше ме нежно. Разбрах, че е разкопчал горнището ми, едва когато то се свлече от мен. Пъхна палци под колана на шортите ми и ги прокара напред-назад по чувствителната кожа, после спря да ме целува, клекна и ми помогна да ги събуя. Изстенах, исках още.
— Да оставим обувките — прошепна и се изправи.
Очите му бяха така блестящосини, напомняха ми за водите на океана, в който се къпахме голи, когато се оженихме.
Обвих ръце около раменете му, той ме вдигна и ме занесе в спалнята.
— И няколко от онези малки кръгли пухкави хлебчета със сирене — казах на Гидиън, който преведе думите ми на португалски и добави хлебчетата към поръчката за румсървис.