— Изглеждаш невероятно. Мога да сваля това от теб със зъби.
— Направи го.
Защо трябваше да ходим на плаж? Нали прекарахме целия уикенд на слънце.
— Все още ли искаш да се появят наши снимки оттук?
Погледите ни се срещнаха в огледалото.
— Ако не, нямам нищо против да те хвърля на леглото и ди правя с теб каквото си поискам.
Прехапах долната си устна и се поколебах
Гидиън ме придърпа към себе си. Бях събула високите токчета и той можеше спокойно да подпре брадичка на главата ми,
— Не можеш ли да решиш? Добре, ще отидем на плажа сами колкото по-късно да не съжаляваш, че не сме го направили. Зи трийсет минути… или един час… После ще се качим обратно тук и ще останем, докато дойде време да си тръгваме.
Разтопих се. Винаги мислеше за мен и за желанията ми.
— Толкова много те обичам.
Сърцето ми замря, когато видях изражението на лицето му.
— Вярваш ми — прошепна Гидиън. — Винаги.
Извих глава и притиснах буза до гърдите му.
— Винаги.
— Каква хубава снимка — прошепна майка ми. Говореше тихо, защото всички мъже спяха.
Светлините в кабината на самолета бяха приглушени, а мъжете се бяха отпуснали в
креслата.
— Ще ми се само задните ти части да не бяха толкова на показ.
Засмях се, вперила поглед в таблета в ръката ѝ. „Виентос круспдос Бара“ разполагаше с фотографи на щат, които отразяваха множеството събития, конгреси и сватби, които се провеждаха па това красиво място. Гидиън беше уредил един от тях да ни снима на плажа, но отдалече, така че да не усещам присъствието му.
На предишните ни снимки от Уестпорт Гидиън ме бе притиснал под себе си, а вълните се разбиваха в краката ни. На новите снимки двамата бяхме на слънце, той се беше излегнал по гръб, а аз лежах върху него. Кръстосала бях ръце върху коремните му мускули и бях подпряла брадичка на тях. Разговаряхме, гледах го в лицето, той също ме гледаше и прокарваше ръка през косата ми. Да, прашките на банския ми разкриваха цялото ми дупе, но най-много биеше на очи, че Гидиън е съсредоточил цялото си внимание върху мен и двамата се чувстваме добре и спокойни заедно.
Мама ме погледна. В очите ѝ имаше тъга, която не разбирах.
Надявах се вие двамата да изживеете живота си спокойно, като нормални хора. Но светът няма да ви остави на мира.
Снимката се разпространи скорострелно в интернет малко след като я публикува един сайт. Появиха се какви ли не спекулации. Как можех да бъда с Гидиън в Рио и да нямам нищо против, че е изчукал две други жени? Толкова извратен ли беше сексуалният ни живот? Или може би мъжът на снимката в клуба не беше Гидиън Крос?
Преди да заспи, Гидиън ми каза, че екипът му за връзки с обществеността работи денонощно — отговаря на телефонни обаждания и се грижи за профилите му в социалните мрежи. От днес хората му потвърждаваха официално, че съм била с него в Рио. Каза, че за останалото ще се погрижи лично, когато се прибере у дома, макар че отговаряше уклончиво на въпросите ми какво точно възнамерява да направи.
— Много си потаен — упрекнах го, без да му се сърдя.
— Засега да — съгласи се и ми се усмихна.
Сложих ръка върху ръката на мама.
— Всичко ще е наред. Хората няма вечно да се интересуват от нас. Пък и след сватбата ще заминем за цял месец. Това е ужасно дълъг период, в който няма да има никакви новини за нас. Медиите ще си намерят някого другиго, с когото да се занимават.
— Надявам се — въздъхна майка ми. — Омъжваш се в събота. Направо не мога да повярвам. Толкова много неща трябва да се свършат.
Събота. Само след няколко дни. Мислех си, че с Гидиън не можем да се чувстваме по— женени от сега, но щеше да е хубаво да изречем брачните клетви в присъствието на семействата си.
— Искаш ли да дойдеш в мезонета утре? — предложих ѝ. Много бих искала да ти го покажа, а и ще можем да обсъдим всичко, което все още не сме уточнили. Ще обядваме и ще си поприказваме.
Лицето ѝ светна.
— Прекрасна идея! За мен ще е истинско удоволствие, Ева.
Наведох се към нея и я целунах по бузата.
— За мен също.
— Няма ли да подремнеш поне малко? — попитах учудено, докато Гидиън търсеше нещо в дрешника само по боксерки.
Беше изсушил косата си след душа, който взе веднага щом се прибрахме. Аз седях на леглото, бях изтощена и изцедена, въпреки че спах в самолета.
— Днес денят ще е къс — обяви Гидиън и извади тъмносин костюм. — Ще се прибера рано.
— Ще се разболееш, ако продължаваш да не си доспиваш. Не искам да си болен по време на сватбата или на медения ни месец.