Извади от чекмеджето синята вратовръзка, която толкова обичах.
— Няма да се разболея.
Погледнах часовника на нощното шкафче.
— Няма дори седем! Никога не отиваш на работа толкова рано.
— Имам да свърша някои неща — отвърна и бързо закопча ризата си. — Спри да ми опяваш.
— Не ти опявам.
Погледна ме учудено:
— Не ти ли стигна това вчера?
— О, господи! Откъде вадиш такова самочувствие?
Гидиън седна и започна да обува чорапите си.
— Не се безпокой, ангелчето ми, ще получиш още, когато се прибера.
— Идва ми да хвърля нещо по теб.
Гидиън се облече за нула време, но външният му вид беше безупречен. Този факт само развали настроението ми още повече.
— Престани да се мръщиш — скара ми се, след което се наведе и ме целуна по главата.
— На мен ми трябва цяла вечност, за да изглеждам така добре като теб, а ти не полагаш никакви усилия — оплаках се. — А освен това си сложил любимата ми вратовръзка.
Тя подчертаваше цвета на очите му, така че човек не можеше да забележи друго освен Гидиън и красивото му лице.
Усмихна се.
— Знам. Искаш ли, като се прибера вкъщи, да те изчукам, без да я свалям?
Представих си го и веднага спрях да се мръщя. Какво ли щеше да е чувството, ако той просто свалеше ципа на панталона си и ме изчукаше напълно облечен в някой от деловите си костюми? Страшно секси. В много отношения.
— Потим се прекалено много — отвърнах и се нацупих. — Ще я развалим.
— Имам цяла дузина такива — заяви Гидиън и се изправи. — Днес ще си останеш вкъщи, нали?
— Чакай малко! Имаш още десетина вратовръзки като тази?
— Тя ти е любимата — отвърна простичко, като че ли това обясняваше всичко… което май си беше самата истина. — Вкъщи си, нали така? — повтори.
— Мама ще дойде след няколко часа, а и имам да проведа няколко телефонни разговора.
Запъти се към вратата.
— Подремни още малко, сърдито ангелче. Сънувай ме.
— Да, добре — измърморих, прегърнах възглавницата и затворих очи.
Сънувах го. Иска ли питане.
— Повечето от поканените са отговорили, че с удоволствие ще присъстват на сватбата — каза мама. Прокара пръст по тъчпада на лаптопа си, за да ми покаже списъка, от който направо ми се събраха очите. — Не очаквах толкова много гости, след като им съобщихме в последния момент.
— Това е добре, нали?
Честно казано, нямах представа дали е така. Дори не помнех имената на всички гости, които щяха да присъстват на приема. Знаех само, че той ще се състои в събота вечерта в един от хотелите на Гидиън в града.
Иначе никога нямаше да успеем да намерим свободна зала, Скот си замълча по въпроса, но аз останах с впечатление, че нечия друга сватба е била отложена в последния момент. А само колко стаи бяхме запазили, за да съберем родата ми по бащина линия… Не се бях замислила за всичко това, когато реших събитието да се състои на рождения ден на Гидиън.
— Чудесно е. — Мама ми се усмихна, но беше видимо напрегната.
Подложена бе на огромен стрес и това ме притесняваше.
— Всичко ще бъде прекрасно, мамо. Направо великолепно, и ще бъдем толкова щастливи, че изобщо няма да ни пука, ако нещо не е съвсем както трябва. — При тези думи тя се
намръщи и аз побързах да продължа: — Но това, разбира се, няма да стане. Персоналът ще се погрижи всичко да е наред. Все пак това е голям ден за шефа им.
— Да — съгласи се мама и кимна поуспокоена. — Права си. Ще искат всичко да е идеално.
— И така ще бъде.
Не можеше да е другояче. Двамата с Гидиън вече бяхме женени, но никога не бяхме празнували рождения муден заедно. Очаквах го с нетърпение.
Телефонът ми изпищя, получила бях съобщение. Прочетох го и се намръщих, след това се протегнах към дистанционното за телевизора.
— Какво има? — попита мама.
— Не знам. Гидиън ми пише да включа телевизора.
Стомахът ми се сви, тревогата измести приятното очакване, което изпитвах допреди малко. Какво още щеше да се стовари ми главите ни?
Включих на канала, който Гидиън ми бе посочил, и разпознах декора на популярно токшоу. За моя най-голяма изненада мъжът ми седеше на една маса заедно с пет жени водещи. Чуха се аплодисменти, подвиквания и подсвирквания. Каквото ѝ да си мислеха за способността му да бъде верен, жените не можеха да му устоят. Чарът и сексапилът му бяха милион пъти помощни, когато човек се запознае с него лично.
— Господи! — прошепна майка ми. — Какво прави той?
Увеличих звука.
Както можеше да се очаква, след като го поздравиха за годежа ни, водещите се насочиха директно към темата за Рио и прословутата снимка на тройката в клуба. Разбира се, всички дебело подчертаха, че снимката не може да бъде показана, за-щото е твърде неприлична. Но насочваха зрителите към сайта ни шоуто, чийто адрес бе изписан в долната част на екрана.