— Не го знаех. И кой е този човек?
Водещата погледна към аудиторията и набързо обясни практиката на издателствата да наемат някого, който да напише книга от името на друг човек.
— Нямам право да разкрия името му.
Водещата продължи да настоява:
— Но вие го познавате? Или може би нея? И този човек не ви харесва?
— Така е. Отговорът ми е „да“ и на двата въпроса.
— Да не би да е някоя бивша приятелка? Или бизнес партньор?
В този момент се намеси една от водещите, която досега предимно слушаше:
— Да се върнем на Корин… Гидиън, защо не ни разкажете каква е истинската история с нея?
Съпругът ми остави чашата, от която току-що бе отпил.
— С госпожа Жиро бяхме гаджета в колежа. Известно време бяхме сгодени, но дори тогава връзката ни не вървеше особено добре. Бяхме прекадено млади, а и честно казано, не знаехме какво точно искаме.
— Това ли е всичко?
— В това да си млад и объркан няма нищо интересно, нито много пикантно, нали така? Останахме приятели и след като тя се омъжи. Съжалявам, че изпитва комерсиална нужда да се възползва точно от този период в живота ни, и то сега, когато съм женен. Убеден съм, че това е също толкова неприятно за Жан-Франсоа, колкото и за мен.
— Имате предвид съпруга ѝ, нали така? Жан-Франсоа Жиро. Познавате ли го?
На екрана се появиха Корин и Жан-Франсоа във вечерни тоалети. Бяха привлекателна двойка, макар че сравнението между двамата мъже не беше в полза на французина. Не можеше да се сравнява с Гидиън, но пък кой ли би могъл?
Съпругът ми кимна.
— Имаме съвместен бизнес.
— Разговаряли ли сте с него за това?
— Не. Обикновено не обсъждам такива неща. — По устните му отново заигра лека усмивка.
— Аз съм младоженец. Занимават ме други неща.
Плеснах с ръце.
— Точно така! Това беше моя идея. Аз му казах да напомня често на хората, че е женен и че се познава със съпруга на Корин.
Освен това спомена и за ролята на Диана. Добре се справяхме заедно.
— Ти знаеше ли какво планира Гидиън? — попита мама, звучеше ужасена.
Погледнах я и се намръщих, щом видях колко е пребледняла, Това ме разтревожи, особено като знаех колко тен бе събрала през последните два уикенда.
— Не, нямах представа. Преди време разговаряхме за Жиро. Ти добре ли си?
Майка ми притисна пръсти до слепоочията си.
— Боли ме глава.
— Веднага щом свърши предаването ще ти намеря нещо против главоболие.
Погледнах към екрана, но шоуто прекъсна за реклами. Изтичах до шкафчето с лекарства
в банята и се върнах с подрънкващо шишенце хапчета. С изненада видях, че майка ми си събира нещата.
— Тръгваш ли си? Нали щяхме да обядваме?
— Уморена съм, Ева. Ще се прибера вкъщи да си легна.
— Можеш да подремнеш тук, в стаята за гости.
Предположих, че идеята ще ѝ допадне. Та нали Гидиън бе обзавел гостната точно като спалнята ми в апартамента. Безсмислен, но тактичен опит да създаде в дома си кътче, където да се чувствам сигурна в началото на връзката ни, когато още не знаех дали трябва да се боря за нас, или просто да избягам.
Мама поклати глава и преметна чантата с лаптопа си през рамо.
— Ще се оправя. Обсъдихме най-важните неща. Ще ти се обадя по-късно.
Допря буза до моята, изпрати ми въздушна целувка и си тръгна.
Отпуснах се на дивана, оставих хапчетата на масичката и догледах интервюто на Гидиън.
Глава 12
— Господин Крос — Скот стана от стола зад бюрото си, — тук ли ще сте днес?
Поклатих глава, отворих вратата на кабинета си и направих знак на Ангъс да влезе преди мен.
— Трябва само да свърша нещо. Утре ще съм в офиса. Изчистил бях програмата си, като разпределих днешните срещи и съвещания в останалите дни от седмицата. Не възнамерявах да идвам в „Кросфайър“, но информацията, която Ангъс бе отишъл да събере, беше абсолютно поверителна и не исках да рискуваме да я обсъждаме другаде.
Трябваха ми няколко секунди, за да затворя вратата и да затъмня стъклата, след което последвах Ангъс до къта с меката мебел и се отпуснах в едно от креслата.
— Чух, че си бил доста зает през последните няколко дни, момко — заяви той и се усмихна кисело.
— Скука няма — въздъхнах дълбоко и се опитах да преборя умората. — Кажи ми, че имаш новини.
Ангъс се наведе.
— Да, понаучих някои неща. Открих свидетелство за брак е фиктивно месторождение и смъртен акт на Джаксън Трамел, където Лорън Китри фигурира като негова съпруга. Починал е по-малко от година след сватбата им.