Съсредоточих се върху най-важната част от информацията.
— Значи Лорън е излъгала къде е родена?
Ангъс кимна.
— Не е никак трудно.
— Но защо? — Погледнах го внимателно и видях, че е стиснал зъби от напрежение. — Има ли още нещо?
Записано е, че причината за смъртта на Джаксън е неизвестна-отговори тихо. — Открили са куршум в дясното му слепоочие.
Застинах на място.
— Не са могли да определят дали става въпрос за убийство или самоубийство?
— Точно така. Не са могли да докажат със сигурност нито едното, нито другото.
Още въпроси без отговор, но най-важният беше дали Лорън изобщо ни интересува. Може би си губехме напразно времето.
— По дяволите! — изругах и прокарах ръка по лицето си. — Искам само една снимка, нищо повече.
— Минало е много време, Гидиън. Четвърт век. Може би някой от родния ѝ град ще си спомни за нея, но не знаем откъде е всъщност.
Отпуснах ръка и го погледнах. Познавах всеки нюанс на гласа му и знаех какво означава.
— Мислиш, че някой се е погрижил да разчисти всички следи?
— Възможно е. Но е възможно също полицейският рапорт за смъртта на Джаксън да се е загубил някъде през годините.
— Не вярваш в това.
Потвърди предположението ми, като поклати глава.
Взех със себе си едно момиче, което да се представи за служителка на Националната агенция по приходите и да потърси Лорън Китри Трамел. Разпита Моника Диек и тя ѝ каза, че не е виждала бившата си снаха от много години и доколкото знае, Лорън отдавна е починала.
Поклатих глава, опитах са да проумея чутото, но нищо не разбирах.
Моника беше уплашена, момко. Когато чу името на Лорън, пребледня като призрак.
Станах и закрачих напред-назад из кабинета.
— Какво, по дяволите, означава това? Все така далеч сме от истината.
— Има още един човек, който може да ни даде отговорите.
Спрях изведнъж.
— Майката на Ева.
Ангъс кимна.
— Можеш да я попиташ.
— Боже! — Вперих поглед в него. — Единственото, което искам, е да знам, че жена ми е в безопасност. Че тази история не представлява заплаха за нея.
Чертите на Ангъс омекнаха.
— Това, което знаем за майката на Ева, е, че за нея винаги най-важна е била сигурността на дъщеря ѝ. Не мога да си представя, че би изложила Ева на какъвто и да е риск.
— Безпокоя се точно заради прекаления ѝ стремеж да я защитава. Един господ знае откога следи всяко движение на Ева. Предполагах, че го прави заради Нейтън Баркър. Но е възможно той да е бил само част от причината. Може би има и още нещо.
— С Раул вече работим по нов протокол за действие.
Прокарах ръка през косата си. Освен че се грижеха за безопасността ни, Ангъс и Раул се опитваха да решат проблема е Ани и да намерят записките, които брат ѝ си беше водил. В същото време полагаха усилия да идентифицират фотографа, направил снимката в клуба, и да разрешат загадката около майката на Ева. Работеха на границата на възможностите си, въпреки че имаха на разположение помощен екип.
Хората от охраната ми бяха свикнали да отговарят само за моята безопасност. Когато Ева стана част от живота ми, отговорностите им се удвоиха. Ангъс и Раул бяха свикнали да дежурят на смени, но сега и двамата работеха почти по двайсет и четири часа на денонощие. Дадох им разрешение да наемат толкова помощен персонал, колкото им е необходим, но това, от което всички имахме нужда, беше още един специалист по охрана, може би дори двама. Професионалисти, чиято единствена задача да е сигурността на Ева и на които бих могъл да се доверя напълно, както вярвах на досегашния си екип.
Трябваше да отделя време и да се погрижа за това. Исках, когато с Ева се върнем от медения си месец, всичко да е наред.
— Благодаря ти, Ангъс — казах и въздъхнах дълбоко. — Да вървим в мезонета. Сега искам да бъда с Ева. Ще реша какво да правим по-нататък, но първо трябва да поспя.
— Защо не ми каза?
Погледнах към Ева, докато се събличах.
— Реших, че изненадата ще ти хареса.
— Да, но все пак… Въпреки всичко беше страхотно.
Личеше си, че е доволна от интервюто.
Държанието ѝ беше добър знак. Говореше бързо и подскачаше из апартамента. Като се замисля, поведението ѝ не беше много по-различно от това на Лъки, който се втурваше под леглото, изтърколваше се обратно и през цялото време джавкаше щастливо.
Излязох от дрешника само по боксерки, отидох до леглото и се тръшнах на него. Боже, колко бях изморен. Прекалено уморен дори да пусна ръка на красивата си съпруга, която изглеждаше прекрасно в гащеризон без презрамки. И все пак бях готов да откликна, ако ми направи предложение.