Ева седеше на своя край на леглото. Наведе се да помогне на Лъки, който се опитваше да се изкатери горе, но все не успяваше. Миг по-късно кутрето вече беше на гърдите ми и скимтеше от негодувание, защото не му позволявах до олигави цялото ми лице.
— Добре, разбрах. Аз също те харесвам, но не идвам да ти ближа муцуната.
Кучето изджавка в отговор. Ева се засмя и отпусна глава на възглавницата си.
Изведнъж ми мина през ума, че ето това е то. Да си у дома. Никога преди не съм го изпитвал. Никъде не съм се чувствал наистина у дома си, откакто баща ми почина. Но сега чувството се беше завърнало, и то по-хубаво от всякога.
Гушнах Лъки до корема си и се обърнах към жена си:
— Как прекара с майка си?
— Мисля, че добре. Почти сме готови за събота.
— Мислиш?
Ева сви рамене.
— Заболя я главата, докато гледахме интервюто. Стори ми се, че почти изпадна в паника.
Погледнах я внимателно.
— Защо?
— Защото ти говори за личния ни живот по телевизията. Не знам. Понякога не я разбирам.
Спомних си, че Ева ми беше разказала за разговора си с Моника относно книгата на Корин и за възможността да използваме медиите в своя полза. Майка ѝ я беше предупредила да не го прави, беше ѝ казала да не излага личния ни живот на показ. Тогава се съгласих с Моника и като оставим настрана днешното интервю, все още бях съгласен с нея. Но сега, при малкото, което знаех за самоличността ѝ, ми изглеждаше твърде вероятно майката на Ева да се тревожи за собственото си лично пространство. Едно беше от време на време да споменават името ти в местните клюкарски вестници и съвсем друго — да привлечеш към себе си вниманието на целия свят.
Ева беше пълно копие на майка си в лице, а до голяма степен имаше и нейните маниери. Освен това носеше фамилията Трамел, което беше много странна грешка. Далеч по-добро прикритие щеше да ѝ даде фамилното име на Виктор. Може би някой издирваше Моника.
И ако знаеше поне толкова, колкото аз, след споменаването на Ева по националната телевизия нямаше да му е никак трудно да открие местонахождението ѝ.
Сърцето ми заби учестено. В опасност ли беше съпругата ми? Нямах представа от какво точно се укрива Моника.
— О! — подскочи изведнъж Ева. — Не ти казах… Имам рокля!
— Боже! За малко да ми докараш инфаркт.
Лъки се възползва от изненадата ми, хвърли се върху мен изневиделица и започна да ме ближе като луд.
— Извинявай. — Ева взе кутрето и ме спаси от него, като седна до мен, скръстила крака, и го сложи в скута си. — Днес се обадих на татко. Баба ми го е попитала дали бих искала да облека нейната сватбена рокля. Изпрати ми я на снимка, но дрехата е държана в шкаф толкова дълго, че не можах много да разбера какво представлява. Затова татко сканира една снимка от сватбата на баба, на която тя е с роклята, и се оказа, че е идеална. Точно това, което без да знам, съм искала през цялото време!
Потърках гърдите си и се усмихнах криво. Очароваше ме, че е толкова ентусиазирана да се омъжи отново за мен.
— Радвам се, ангелчето ми.
В очите ѝ проблясваше вълнение.
— Прабаба ми я ушила за баба с помощта на сестрите си. Роклята е истинска семейна реликва, не е ли страхотно?
— Наистина е страхотно.
— Нали? И двете сме почти еднакви на ръст. Наследила съм дупето и циците си от нея, така че роклята може изобщо да не се нуждае от поправки.
— Обичам дупето и циците ти.
— Секс маниак — каза Ева и поклати глава. — Мисля, че ще е хубаво роднините по бащина линия да ме видят с тази рокля. Притеснявах се да не би да се чувстват не на място, но благодарение на роклята те ще участват в събитието по много значим начин. Не мислиш ли?
— Напълно съм съгласен — заявих и ѝ направих знак да се приближи. — Ела тук.
Погледна ме.
— Познавам този поглед.
— Така ли?
— Все още ли си мислиш за дупето и циците ми?
— Винаги си мисля за тях. Но засега ми стига и една целувка.
— Хмм. — Наведе се над мен и ми поднесе устните си.
Хванах я за тила и взех това, от което се нуждаех.
— Впечатляващо е, синко.
Гледам нагоре към „Кросфайър“, застанал на улицата, но щом чувам гласа на баща си, извръщам глава.
— Татко.
Облечен е като мен — в тъмен костюм от три части. Вратовръзката му е тъмночервена също като кърпичката, втъкната в горното му джобче. Двамата сме еднакво високи и за момент това ме стряска. Защо съм толкова изненадан? Отговорът се върти някъде в подсъзнанието ми, но не мога да го достигна.