— Чу ме, че идвам ли?
Изправих се, притиснах го до гърдите си и го оставих да ме ближе по бузите, докато го чешех по гърба.
Влязох в хола и видях как вторият ми баща се надига от пода, където бе седял допреди миг. Поздрави ме с топла усмивка и още по-топъл поглед, после изражението му се промени и се превърна в нещо заучено и… не така топло.
— Здравей — поздрави ме и пристъпи към мен.
Носеше дънки и фланелка, но беше събул обувките си, така че бе по бели чорапи с червен кант около пръстите. Никога не бях виждал чупливата му сивкава коса толкова дълга, личеше си, че от няколко дни не се е бръснал.
Не помръднах от мястото си, умът ми блокира. За момент Крис ме бе погледнал точно като доктор Питърсън. Или Ангъс.
Както баща ми ме гледаше в сънищата ми.
Не можах да отвърна на погледа му, затова оставих Лъки на пода и си поех дълбоко въздух. Когато се изправих, видях, че Крис ми е подал ръка.
Усетих познатата тръпка на неудобство, погледнах встрани и видях Ева да стои на вратата на кухнята. Погледите ни се срещнаха, нейният беше нежен и мил, изпълнен с любов.
Крис изглеждаше коренно променен. Приятелският му поздрав ми напомни какви бяха отношенията ни преди години. Имаше време, когато той не се държеше така официално с мен. Гледаше ме с обич. Спря, когато му казах да не го прави повече. Той не ми беше баща. Никога нямаше да бъде. Знаех, че съм само бреме, което върви заедно с любовта към майка ми. Не исках да се преструва, че му пука за мен.
Изглежда обаче, през цялото време се е преструвал, че не му пука.
Поех ръката му, прегърнах го набързо и го потупах твърдо, но нежно по рамото, преди да го пусна. Той ме задържа. Застинах на място и бързо погледнах към Ева.
Тя се престори, че ми налива питие, след което се оттегли, за да го направи наистина.
Крие ме пусна, отстъпи назад и се прокашля. Очите му блестяха от влага зад златните рамки на очилата.
— Неофициално облекло във вторник? — отбеляза пресипнало и изгледа дънките и фланелката ми. — Работиш прекалено много. Особено щом вкъщи те чакат сладко кутре и красива съпруга.
„Жена ти те слуша, Гидиън. И ти вярва. Аз те слушам и ти вярвам.“
Вторият ми баща също ми вярваше. И плащаше скъпо за това. Виждах болката, с която живее, познавах я от времето, когато аз самият я изпитвах. За мен раздялата с Ева беше почти като смърт, а връзката ни все пак беше отскоро. Крие беше женен за майка ми над две десетилетия.
— Имах час при терапевта си — обясних.
Тези обикновени думи ми прозвучаха като чужди, като нещо, което един психически нестабилен човек би споделил не съвсем уместно.
Крие преглътна трудно.
— Посещаваш терапевт. Това е добре, Гидиън. Радвам се да го чуя.
Ева се появи с чаша вино в ръка. Подаде ми я и повдигна брадичка в очакване на целувка. Целунах я и за един дълъг сладък момент задържах устни до нейните.
— Гладен ли си? — попита ме, когато я пуснах.
— Умирам от глад.
— Хайде тогава.
Изгледах я, докато влизаше с нас в кухнята. Възхитих се на начина, по който панталоните с дължина под коляното обгръщаха дупето ѝ. Ходеше боса, а русата ѝ коса се поклащаше свободно около раменете. Беше прекрасна, по лицето ѝ нямаше никакъв грим освен малко гланц на устните.
Подредила бе вечерята на кухненския остров. Настани мен и Крис на високите столове от едната страна, а тя остана права срещу нас. Беше спокойна и непринудена точно като атмосферата, която създаваше около себе си.
От три високи свещи се носеше аромат на цитруси и подправки. Вечерята включваше пържола на грил и салата с горгонзола, червен лук, червени и жълти чушки, овкусена със силен винегрет. Хрупкавият хляб, намазан с чесново масло, беше подреден в кошничка, покрита със салфетка, а декантерът с червено вино ни очакваше да напълним чашите си без столчета.
Наблюдавах я как се поклаща в такт с музиката, докато се хранеше и си приказваше с Крис за Аутър Банкс и къщата ни на плажа. Спомних си за миг как изглеждаше мезонетът, преди Ева да започне да се пренася. Живеех в него, но не можех да го нарека свой дом. Сигурно когато съм купувал жилището, на подсъзнателно ниво съм знаел, че тя ще се появи. То я очакваше — също като мен — да внесе живот в него.
— Сестра ти ще ме придружи на официалната вечеря утре вечер, Гидиън — каза Крие. — Много се вълнува.
Ева се намръщи:
— Каква вечеря?
Крие вдигна учудено вежди.
— Организирана е в чест на съпруга ти като благодарност за щедростта му.