— Наистина ли? — Ева ококори очи и дори подскочи леко. — Ще държиш ли реч?
Стана ми забавно.
— Да, обикновено се очаква нещо такова.
— Да! — Жена ми започна да подскача и да ръкопляска като мажоретка. — Обожавам да слушам речите ти.
Като никога и аз си помислих, че може да ми хареса, особено като видях какво похотливо пламъче заигра в очите ѝ само при мисълта за тази реч.
— Освен това с нетърпение очаквам да видя Айрланд — добави. — Във вечерно облекло ли ще бъдем?
— Да.
— Още по-добре! Ще си в смокинг и ще държиш реч — възкликна тя и потри ръце.
Крие се засмя:
— Съпругата ти явно е най-големият ти почитател.
— Съмняваш ли се? — намигна му Ева.
Насладих се на вкуса на виното, преди да го преглътна.
— Социалните ни ангажименти трябва да се появяват на календара на смартфона ти, ангелчето ми.
Усмивката на жена ми изчезна и тя се намръщи.
— Мисля, че не е така.
— Ще погледна.
Крие се намести на стола, вдигна чашата си и въздъхна:
— Беше прекрасно, Ева. Благодаря ти.
Тя махна с ръка пренебрежително.
— Просто салата. Радвам се, че ти хареса.
Преместих поглед от нея към втория си баща. Поколебах се дали да кажа нещо, почувствах се неудобно. Всичко си беше чудесно и така. Промяната можеше само да навреди.
— Трябва да се събираме по-често — изплъзна се от устата ми, преди да се усетя.
Крие ме погледна изненадано, след което сведе поглед към чашата си. Прокашля се.
— Много бих се радвал, Гидиън — отвърна и ми хвърли бърз поглед. — Ще ми е приятно да се виждаме всеки път, когато пожелаеш.
Кимнах. Станах от стола, взех чинията му и я занесох до умивалника заедно с моята.
Ева се приближи до мен и ми подаде своята. Погледите ни се срещнаха и тя се усмихна. После се обърна към Крис:
— Да отворим още една бутилка вино.
— Изпреварваме графика с две седмици. Ако не се случи нещо непредвидено, ще свършим съвсем скоро.
— Отлично. — Изправих се и подадох ръка на ръководителя на проекта. — Справяш се чудесно, Лео.
По-ранното откриване на най-новия курорт от веригата „Кросуиндс“ щеше да ни донесе безброй предимства. Можех дори да съчетая задължителната финална проверка с малко време за почивка с жена ми.
— Благодаря, господин Крос.
Събра материалите си и стана. Лео Айнер беше едър мъж с оредяваща руса коса и широка усмивка. Работеше много, придържаше се стриктно към графика и гледаше дори да го изпревари, когато е възможно.
— Впрочем трябва да ви поздравя. Чух, че наскоро сте се оженили.
— Така е. Благодаря ти.
Изпратих го до вратата на офиса и погледнах часовника си, когато си тръгна. Ева щеше да дойде в „Кросфайър“ около дванайсет, за да обядва с Марк и годеника му Стивън. Исках да я видя — така или иначе, щеше да е наблизо. Щеше ми се да чуя мнението ѝ по един въпрос, който обмислях цял ден.
— Господин Крос… — Скот стоеше на вратата и ме пресрещна, докато се връщах обратно към бюрото си. — Диана Джонсън ви чака на рецепцията от половин час. Какво да кажа на Черил?
Помислих си за Ева.
— Кажи ѝ да покани госпожица Джонсън при мен.
Докато чаках, изпратих на съпругата си съобщение: „Отдели ми малко време, преди да си тръгнеш от „Кросфайър“. Трябва да те попитам нещо.“
„Лична среща? — написа ми в отговор. — Пак ли си мислиш за дупето и циците ми?“
„Винаги“ — отвърнах.
Така ме завари Диана да се усмихвам срещу телефона. Вдигнах поглед и я видях да влиза, усмивката веднага изчезна от лицето ми. Носеше бял костюм с панталон, а на врата ѝ имаше масивно златно бижу, очевидно се бе постарала да изглежда добре. Тъмната ѝ коса се спускаше на вълни около лицето и стигаше до раменете, а гримът ѝ бе твърде драматичен.
Приближи се до бюрото ми.
— Госпожице Джонсън, не разполагам с много време. — Оставих телефона настрани и се настаних в стола си, преди тя да седне.
Диана сви устни. Хвърли чантата си на най-близкия стол, но остана права.
— Обеща ми ексклузивни права за сватбените ти снимки!
— Така е.
И след като си спомних какво бях получил в замяна, натиснах копчето и затворих вратата на кабинета.
Тя подпря ръце на бюрото ми и се наведе към мен.
— Дадох ти цялата информация за секс записа на Ева и Брет Клайн. Спазих своята част от уговорката.
— И в същото време си убедила Корин да ти даде необходимата информация, за да напишеш книга за мен.
През погледа ѝ премина някаква сянка.
— Мислиш ли, че блъфирах по време на интервюто? — попитах с равен тон и се облегнах назад. — Че не знаех кой ще е действителният автор на книгата?