— Не плачи. Не мога да те гледам как плачеш.
Улови китките ми, изправи се с рязко движение и притисна устни до моите.
— Не мога да повярвам, че съм толкова щастлива — прошепна, без да се отделя от мен. — Понякога ми се струва нереално. Като че ли сънувам и всеки момент ще се събудя и ще установя, че все още съм на пода във фоайето, виждам те за първи път и си представям всичко това, защото така силно те желая.
Сложих я да седне в скута ми, прегърнах я и зарових лице във врата ѝ. Винаги успяваше да изрази с думи онова, което аз не можех.
Прокара ръце през косата ми.
— Крие много ще се зарадва.
Затворих очи и я притиснах към себе си.
— Ти го направи.
Ева правеше всичко възможно.
— Така ли? — Засмя се тихо и се отдръпна назад, за да докосне нежно лицето ми. — Всичко се дължи единствено на теб, шампионе. Аз съм само късметлийката, която седи на първия ред.
Изведнъж ми се стори, че бракът не е достатъчен, за да я запазя за себе си. Ева означаваше толкова много за мен. Запитах се защо не съществува нещо по-обвързващо от лист хартия, който ми дава правото да я наричам своя съпруга. Клетвите са обещание, а аз се нуждаех от гаранция, че тя ще е до мен всеки ден от живота ми. Исках сърцето ми да бие в един ритъм с нейното, а когато му дойде времето, двете да спрат заедно. Да бъдем завинаги вплетени един в друг, за да не ми се наложи да живея без нея дори за миг.
Целуна ме още веднъж. С любов. Сладко. Устните ѝ бяха толкова нежни.
— Обичам те.
Никога нямаше да ми омръзне да чувам тези думи. Щях да се нуждая от тях винаги. Думи, които трябваше да бъдат изречени и чути, както бе казал доктор Питърсън.
— Обичам те.
Още сълзи се отрониха от очите ѝ.
— Боже, виж ме на какво приличам — промълви и ме целуна отново. — А и ти трябва да работиш. Но не оставай до късно в офиса. Искам да се позабавлявам, докато ти помагам да си облечеш смокинга… и да го съблечеш след това.
Оставих я да се изплъзне от ръцете ми и да стане, но не можех да откъсна поглед от нея.
Прекоси стаята и изчезна в банята. Останах на мястото си — не бях сигурен, че ще събера сили да стана. Когато бях край Ева, коленете ми омекваха, а пулсът ми се ускоряваше.
— Гидиън! — Майка ми влетя стремително в кабинета, а Скот се спусна по петите ѝ. — Трябва да говоря е теб.
Станах и кимнах на Скот. Той се оттегли и затвори вратата. Топлината, която бях почувствал заради близостта до Ева, изчезна, а щом се изправих пред майка ми, у мен остана само усещане за празнота и студ.
Носеше тъмни дънки, напълно прилепнали по тялото ѝ, и широка блуза, пъхната в тях. Дългата ѝ черна коса беше опъната назад и вързана на конска опашка, а на лицето ѝ нямаше никакъв грим. Повечето хора биха си казали, че тя е изключително красива жена и изглежда доста млада за годините си. Но аз знаех, че е не по-малко уморена и притеснена от Крие. Не носеше нито грим, нито бижута, което изобщо не беше в неин стил.
— Това се казва изненада — заявих и се настаних на мястото си на бюрото. — Какво те води насам?
— Току-що се разделих с Корин. — Пристъпи решително към бюрото ми и остана права, както бе направила и Диана само преди няколко часа. — Страшно разстроена е от интервюто, което даде вчера. Направо не е на себе си. Трябва да отидеш да я видиш. Да поговориш с нея.
Изгледах я озадачено, изобщо не разбирах начина ѝ на разсъждение.
— Защо ми е да правя подобно нещо?
— За бога! — възкликна и ме погледна така, сякаш напълно съм си изгубил ума. — Трябва да ѝ се извиниш. Каза някои доста обидни неща…
— Казах истината. Нещо, с което книгата, която тя ще издаде, не може да се похвали.
— Не е знаела, че си имал връзка с онази жена… писателката в сянка. Веднага щом е разбрала, Корин е казала на издателя си, че не може да работи с нея повече.
— Изобщо не ме интересува кой ще пише проклетата книга. И друг писател в сянка да намери, това с нищо не променя факта, че Корин навлиза в личното ми пространство и изважда на бял свят неща, които биха могли да наранят съпругата ми.
Майка ми вирна брадичка.
— Дори не ми се говори за съпругата ти, Гидиън. Обидена съм — не, бясна съм, че си се оженил без присъствието на семейството и приятелите си. Това нищо ли не ти говори? Че е трябвало да предприемеш толкова важна стъпка без благословията на хората, които те обичат?
— Да не намекваш, че никой не би одобрил женитбата ми? — попитах и кръстосах ръце. — Това определено не е вярно, но дори да беше, човек не избира с кого да прекара остатъка от живота си, като се съобразява с мнението на болшинството. С Ева се оженихме без присъствието на други хора, защото това беше интимно събитие само за нас двамата и не искахме да го споделяме с никого.