— Но ти сподели новината с целия свят! И то преди да кажеш на семейството си! Не мога да повярвам, че постъпи толкова грубо и нетактично. Трябва да оправиш нещата — настоя разпалено. — Трябва да поемеш отговорност за болката, която причиняваш на хората около себе си. Не съм те възпитала по този начин. Не можеш да си представиш колко съм разочарована.
Мярнах някакво движение зад гърба ѝ и видях, че Ева стои на вратата на банята. По лицето ѝ бе изписан гняв, а ръцете си беше стиснала в юмруци. Поклатих глава отсечено и присвих очи, за да я предупредя да не се намесва. Достатъчно дълго бе водила тази битка вместо мен. Сега беше мой ред. Най-после бях готов.
Натиснах копчето и затъмних стъклата.
— Точно ти нямаш никакво право да ми държиш лекция за това какво означава да причиняваш болка и да разочароваш хората, майко.
Извърна рязко глава, сякаш ѝ бях ударил шамар.
— Не ми говори с такъв тон.
— Знаеше какво ми причиняват. И не направи нищо.
— Няма да говорим отново на тази тема — заяви и разсече с ръка въздуха.
— Да не би да сме я обсъждали изобщо някога? — попитах с горчивина. — Разказах ти всичко, но ти в нито един момент не беше готова да го обсъдиш с мен.
— Не изкарвай мен виновна!
— Изнасилваха ме. — Думите изплющяха и увиснаха във въздуха. Болезнени и остри като бръснач.
Майка ми потръпна и отстъпи назад.
Ева се протегна към касата на вратата, без да гледа, и я сграбчи силно.
Поех си дълбоко въздух, за да си възвърна известен контрол, и почерпих смелост от присъствието на жена ми.
— Изнасилваха ме — повторих с по-спокоен глас. — Всяка седмица в продължение на почти една година. Мъжът, когото покани в дома си, ме опипваше. Насилваше ме. Отново и отново.
— Престани. — Дишаше тежко. — Не говори тези отвратителни, грозни неща.
— Но това се случваше. Всяка седмица. Докато ти беше в някоя от съседните стаи. Той почти се задъхваше от възбуда, когато идваше у нас. Гледаше ме с онзи гнусен блясък в очите. А ти не го виждаше. Отказваше да го видиш.
— Това е лъжа!
Кипна ми. Яростта не ми даваше покой, трябваше да се движа. Но успях да остана на място и да насоча поглед към Ева. Този път тя ми кимна.
— Кое е лъжа, майко? Че ме изнасилваха? Или че ти предпочете да си затвориш очите?
— Престани да го повтаряш! — сряза ме и се изправи. — Заведох те на преглед. Опитах се да открия доказателства…
— Защото думата ми не ти стигаше ли?
— Ти беше много объркано дете! Лъжеше за всичко. За каквото ти дойде наум. За най— очевидните неща.
— Така си създавах усещане за контрол! В живота ми нищо не зависеше от мен, освен думите, които излизаха от устата ми.
— А аз по някакъв магически начин е трябвало да разбера кое е лъжа и кое — истина? — Наведе се напред, готова да атакува. — Двама лекари те прегледаха. Ти дори не допусна единия до себе си…
— Да позволя на още един мъж да ме докосва там? Можеш ли да си представиш какъв ужас изпитвах само при мисълта за това?
— Позволи на доктор Лукас…
— А, да, доктор Лукас. — Усмихнах се студено. — Откъде научи за него, майко? От мъжа, който ме изнасилваше? Или от твоята психоаналитичка, която му беше научен ръководител? Във всеки случай са те насочили право към негов роднина, защото са знаели, че многоуважаемият доктор Лукас ще направи всичко, за да защити репутацията на семейството си.
Майка ми се отдръпна и започна да отстъпва назад, докато накрая се блъсна в стола зад гърба си.
— Той ме упои — продължих. Все още помнех всяка подробност. Убождането от иглата. Студената маса. Срама ми, докато Лукас вкарваше пръсти в част от тялото ми, при мисълта за която треперех от отвращение. — Прегледа ме. А после излъга.
— Как бих могла да знам? — прошепна майка ми. Очите ѝ изглеждаха поразително сини на фона на бледото лице.
— Знаеше. Спомням си изражението ти, когато ми каза, че Хю няма да идва повече и не бива да споменавам за станалото никога. Не смееше да ме погледнеш в очите, но ти личеше, че знаеш.
Погледнах към Ева. Обвила бе ръце около себе си, а по лицето ѝ се стичаха сълзи. Очите ми пареха, но тя плачеше и заради мен.
— Може би си мислела, че Крие ще те напусне? — разсъждавах на глас. — Че новото ти семейство няма да понесе подобно нещо? Години наред смятах, че си му казала — веднъж те чух да споменаваш доктор Лукас пред него, но Крие не е знаел нищо. Кажи ми, каква може да е причината една жена да не сподели подобно нещо със съпруга си?