Майка ми не отговори, само продължи да клати глава, сякаш мълчаливото ѝ отричане даваше отговор на всичките ми въпроси.
Ударих с юмрук по бюрото и всичко върху него се разклати.
— Кажи нещо!
— Грешиш. Напълно грешиш. Всичко е изопачено в главата ти. Ти не… — Отново поклати глава. — Не беше така. Объркан си…
Ева впери гневен поглед в гърба на майка ми. Стисна устни с ненавист. И тогава изведнъж ми дойде наум, че мога да я оставя да носи това бреме вместо мен. Аз трябваше да се отърва от него. Не ми беше необходимо повече. Не го исках.
Направил бях същото за нея по отношение на Нейтън, но по различен начин. Действията, които предприех тогава, прогониха сянката от очите ѝ. Сега тази сянка живееше в мен, както и трябваше да бъде. Преследвала бе Ева достатъчно дълго.
Поех си въздух бавно и дълбоко. Когато отново издишах, гневът и отвращението си отидоха заедно с дъха ми. Стоях така достатъчно дълго, за да проумея замайващата лекота, която почувствах. Изпитвах мъка и дълбоко терзание, което изгаряше гърдите ми. Смирение. И приемане — ужасно и безусловно. Но това ми тежеше много по-малко, отколкото отчаяната надежда, че един ден майка ми ще ме обича достатъчно, за да приеме истината.
Сега тази надежда бе мъртва.
Прокашлях се.
— Да сложим точка. Няма да ходя при Корин. Нито ще се извиня, задето казах истината. Приключих с всичко това.
Майка ми остана неподвижна дълго време.
После се извърна и без да каже и дума, тръгна към вратата. След миг вече я нямаше, беше изчезнала от другата страна на затъмненото стъкло.
Погледнах към Ева. Тя тръгна към мен, а аз към нея. Заобиколих бюрото, за да се срещнем по средата. Прегърна ме толкова силно, че дъхът ми секна.
Но нямах нужда от въздух. Имах нея.
Глава 13
Оправих папийонката на Гидиън и го попитах:
— Сигурен ли си, че си добре?
Хвана ме за китките и ги стисна доста силно.
Познатият властен жест ми се отрази по очаквания начин. Приземи ме. Изостри сетивата ми. Усетих по-осезателно присъствието на Гидиън. Близостта ми до него. Дишането ми се ускори.
— Спри да питаш — отвърна тихо. — Добре съм.
— Когато една жена каже, че е добре, това съвсем не означава, че е така.
— Аз не съм жена.
— Хмм!
По устните му заигра лека усмивка.
— А когато един мъж каже, че е добре, значи наистина е така. Целуна ме бързо и силно по челото и ме пусна. После отиде до чекмеджето, където държеше ръкавелите, и се загледа внимателно в колекцията си.
Изглеждаше висок и слаб в ушити по поръчка панталони и официална бяла риза. Обул бе черни чорапи, но обувките и сакото все още чакаха реда си.
Имаше нещо по-специално в това да го наблюдавам полуоблечен — действаше ми страшно възбуждащо. Тези моменти бяха изцяло мои и на никого другиго, затова ги ценях изключително много.
Спомних си думите на доктор Питърсън. Може би в следващите няколко нощи трябваше да спя далеч от съпруга си. Само за известно време, не завинаги. Все пак той имаше и други безценни качества, които ми принадлежаха и ми даваха сила.
— Някакъв си произволен мъж. А какво ще кажеш за моя мъж! — отвърнах и положих огромни усилия да не мисля колко е секси в този момент.
Притесняваше ме неговата дистанцираност. Свикнала бях Гидиън да съсредоточава вниманието си изцяло върху мен, а сега мислите му бяха другаде. Тревожех се да не са го отвели на някое тъмно, мрачно място, където не би трябвало да стъпва сам.
— Той е единственият, за когото ме е грижа — продължих.
— Ангелчето ми, от месеци повтаряш, че веднъж завинаги трябва да се разбера с майка ми. Ето че го направих. Свърши. Всичко е зад гърба ни.
— Но как се чувстваш? Сигурно си наранен, Гидиън. Моля те, ако те боли, не го крий от мен.
Забарабани с пръсти по вградената тоалетка, все още съсредоточен върху проклетите ръкавели.
— Да, боли ме. Сега доволна ли си? Знаех какво ще стане. Затова го отлагах толкова дълго. Но така е по-добре. Чувствам се… Майната му! Всичко е ясно.
Нацупих устни. И тъй като исках Гидиън да ме гледа, докато обсъждаме темата, развързах копринения си халат. Оставих го да прошумоли и да се плъзне по раменете ми. Обърнах се, за да закача дрехата на вратата на дрешника, и прескочих Лъки, който бе заспал по средата на пода. Извих гръб, докато поставях халата на кукичката, за да може Гидиън добре да огледа дупето ми, което толкова обича.
Беше ми подарил нов тоалет специално за случая, както и очаквах. Страхотна гълъбовосива рокля с мъниста по корсажа и пола от няколко пласта съвсем тънка материя, която се носеше около мен като дим, когато се движа.