— Погледни себе си, бебчо. Влязла си в страхотна форма благодарение на онзи маратонец Крос, който седи ей там.
Гидиън вдигна поглед от телефона си:
— Свърши ли?
— Точно за това говорех и аз, пич — заяви Кари и ми намигна, — но с доста повече думи.
След като изчакахме опашката от лимузини и слизащите от тях пътници, най-накрая стигнахме до червения килим, опънат пред историческата сграда с тухлена фасада, в която се помещаваше частен клуб. Папараците зад кадифения кордон бяха не по-малко от есенните листа по земята и се бяха наредили от двете страни на пътеката, по която щяхме да преминем.
Наведох се, погледнах през отворените стъклени врати и видях още фотографи, застанали от дясната страна на вратата. Вляво висяха завеси с логото на събитието и на неговите спонсори и пред тях се правеха задължителните снимки.
Щом Ангъс отвори вратата, усетих мигновено напрежение — папараците очакваха да видят кой ще слезе от колата. В мига, в който Гидиън се появи, като че ли настъпи истинска буря. Светкавиците на фотоапаратите проблясваха една след друга в продължение на цяла вечност.
„Господин Крос! Гидиън! Погледнете насам!“
Подаде ми ръка и рубините на брачната му халка уловиха светлината на светкавиците. Задържах полата си с една ръка, приближих се към него и го хванах с другата. Излязох от колата и ми се стори, че ослепявам, но успях да задържа очите си отворени въпреки петънцата, които затанцуваха пред тях. На устните ми се появи заучена усмивка.
Изправих се, Гидиън постави ръка на кръста ми и около нас настъпи същински хаос. Положението се влоши още повече, когато се появи и Кари. Крясъците бяха оглушителни. Забелязах, че Раул е застанал до входа и с остър поглед оглежда тълпата около нас. Вдигна ръка и каза нещо в микрофона на китката си — явно координираше нещо със свой подчинен. Погледна към мен и аз му се усмихнах искрено. Раул кимна отсечено.
Вътре ни посрещнаха двама представители на домакините. Бързо ни насочиха към мястото за задължителните снимки, а след това ни съпроводиха до асансьор, който водеше до балната зала.
Пристъпихме в огромно помещение, изпълнено с хора от елита на Ню Йорк: бляскава компания от властни мъже и жени, които изглеждаха безупречно на щадящата слаба светлина от полилеите и множеството свещници. Наоколо се носеха тежкият аромат на огромните букети, поставени в центъра на всяка маса, и шумът от множество разговори. Атмосферата разведряваше оркестър, който свиреше бързи инструментални парчета.
Гидиън ме поведе през групите хора, събрани около масите за вечеря. Спираше често, защото много от тях идваха да ни поздравят и да ни честитят. Съпругът ми с лекота бе влязъл в ролята на публична личност. Беше изключително красив, напълно спокоен, авторитетен и леко дистанциран.
Аз бях неспокойна и на тръни, но се надявах заучената усмивка да прикрива нервността ми. С Гидиън нямахме добри спомени от подобни събития. Накрая се карахме и всеки си тръгваше поотделно. Сега нещата бяха различни, но все пак…
Плъзна ръка нагоре по голия ми гръб, обхвана врата ми и започна нежно да разтрива напрегнатите мускули. Продължи да разговаря с двамата господа, пресекли пътя ни. Обсъждаха колебанията на цените на борсата, но аз инстинктивно усещах, че вниманието му е насочено към мен. Стоях от дясната му страна, но Гидиън се премести едва забележимо и застана зад мен така, че телата ни да се допират леко.
Кари ми подаде чаша студено шампанско.
— Виждам Моника и Стантън — заяви. — Ще отида да им кажа, че сме тук.
Проследих го с поглед, докато приближаваше към мястото, където майка ми и съпругът ѝ разговаряха с друга двойка. Стантън изглеждаше много хубав и елегантен в смокинг, а майка ми блестеше до него в дълга перленобяла копринена права рокля и се усмихваше ведро.
— Ева!
Обърнах се, когато чух гласа на Айрланд, и отворих широко очи, като я видях да заобикаля съседната маса. За момент забравих за всичко наоколо и се съсредоточих изцяло върху нея. Беше висока и слаба, дългата ѝ черна коса бе умело вдигната на изискан кок. Страничната цепка на елегантната ѝ черна кадифена рокля разкриваше дяволски дълги крака, а корсажът с една презрамка обгръщаше бюста ѝ, който бе абсолютно съразмерен за слабата ѝ фигура.
Айрланд Видал бе изключително красиво момиче, очите ѝ с гъсти мигли имаха съвсем същия яркосин цвят като на майка ѝ и Гидиън. А беше само на седемнайсет години. Останах поразена, като си представих в каква жена ще се превърне съвсем скоро. Не само Кари щеше да превземе света.
Айрланд дойде право при мен и ме прегърна силно.