Когато най-после успях да откъсна очи от него, забелязах, че Кари танцува с Айрланд. Първия път, когато го поканих да дойде с мен на уроци по танци, той ми се подигра, но после се съгласи и бързо се превърна в любимец на инструктора ни. Танцът му идваше отвътре и той с лекота водеше Айрланд въпреки нейната неувереност.
Кари се нуждаеше от много пространство, когато танцува, така че двамата с Айрланд скоро привлякоха вниманието на всички присъстващи. Той обаче не откъсваше очи от партньорката си и чудесно играеше ролята на неин пламенен ухажор. Въпреки че още страдаше, Айрланд бе очарована от непрестанното му внимание. Виждах, че често се смее, а бузите ѝ бяха поруменели от усилието.
Изпуснах срещата ѝ с Рик, която очаквах с голямо нетърпение, но станах свидетел на последиците от нея. Момчето танцуваше с гаджето си, но изобщо не можеше да се сравнява с Кари нито по умения, нито по външен вид. Усмивките и похотливите погледи, които доскоро си разменяше с блондинката, секнаха. Двамата честичко поглеждаха към Кари и Айрланд, които очевидно се забавляваха много повече.
Теранс и Ани Лукас също танцуваха, но благоразумно се придържаха към другия край на дансинга.
— Да се прибираме — каза Гидиън, когато песента свърши и спряхме да танцуваме — и да се поизпотиш под тези диаманти.
Усмихнах се.
— С удоволствие.
Върнахме се обратно до масата, той си взе плакета, а аз чантичката.
— Ние също ще тръгваме — заяви Стантън и двамата с мама се присъединиха към нас.
— Ами Кари? — попитах.
— Мартин ще го закара вкъщи — отвърна мама. — Остави ги, нека се забавляват.
Излизането от залата ни отне точно толкова време, колкото и влизането, защото много хора искаха да поговорят с Гидиън или Стантън за първи път тази вечер. Аз само благодарях за изказаните поздравления, но майка ми от време на време казваше по нещо — авторитетно правеше кратък, но смислен коментар по темите, които съпругът ѝ обсъждаше. Завиждах на познанията ѝ и реших, че ще последвам примера ѝ. Трябваше да си поговорим за това при първа възможност.
Положителната страна на забавянето беше, че имаше достатъчно време да докарат колите ни. Когато най-после наближихме изхода, Раул ни каза, че лимузината ни е само на една пряка. Кланси ми се усмихна бързо и съобщи, че колата на мама и Стантън току-що е паркирала пред сградата.
Папараците ни чакаха отвън. Бяха по-малко, отколкото преди, но наброяваха поне дузина.
— Хайде да се видим утре — предложи мама и ме прегърна във фоайето.
— Звучи добре — отдръпнах се. — Може да се отдадем на СПА процедури.
— Чудесна идея — усмихна се широко. — Аз ще уредя всичко.
Прегърнах Стантън на раздяла, Гидиън се ръкува с него. Излязохме и около нас заблестяха светкавиците на фотоапаратите. Градът ни посрещна с шума на късния трафик и приятната топлина на нощта. Влажността вече намаляваше, тъй като лятото отстъпваше пред есента, и с нетърпение очаквах момента, когато щях да мога да прекарвам повече време на открито. Есента в Ню Йорк няма равна на себе си по чар — нещо, на което преди се бях наслаждавала само по време на кратките си посещения.
— Лягай долу!
Едва чух вика, преди Гидиън да ме събори на земята. Разтресе ме силен шум, отскочи от тухлената стена и зазвъня в ушите ми. Оглушително близо… Боже мой! Точно до нас.
Паднахме тежко върху покрития с килим тротоар. Гидиън се изтъркаля върху мен и ме покри с тялото си. Усетих още по-голяма тежест, когато някой се хвърли върху съпруга ми. Последва нов трясък. После още един. И още един…
„Смазана съм. Тежи ми. Дишай. — Белите ми дробове отказваха да работят. Главата ми щеше да се пръсне. — Кислород. Господи.“
Опитах се да се боря. Стисках червения килим. Гидиън ме притисна още по-силно. Гласът му кънтеше в ухото ми, но ужасното бучене в главата ми заглушаваше думите му.
„Въздух. Не мога да дишам…“
Светът потъна в мрак.
Глава 14
— Боже мой! Ева!
Прокарвах като луд ръце по отпуснатото ѝ тяло, търсех дали е ранена. В това време шофьорът натисна здраво педала на газта, лимузината подскочи силно и се залепих за облегалката на колата.
Жена ми лежеше напълно безчувствена в скута ми и не реагираше въпреки отчаяните ми опити да разбера какво ѝ е. По дрехите и кожата ѝ нямаше кръв. Пулсът ѝ беше ускорен. Дишането — нормално.
Изпитах такова облекчение, че ми се зави свят. Взех я в обятията си като дете и я притиснах до себе си.