Позвъних и се отпуснах на стола в очакване някой да вдигне телефона от другата страна. Разговарях с Виктор за последно, когато му се обадих от Рио, за да му разясня обстоятелствата около снимката, на която бях с двете жени в клуба. Той реагира хладно и резервирано. Без да го изразява гласно, ми даде да разбера, че според него не съм достатъчно добър за Ева. Не можех да не се съглася с Виктор. Сега трябваше да му съобщя, че другата жена, на която е държал толкова много, отново му е била отнета. Този път завинаги.
Ева вярваше, че баща ѝ е все още влюбен в майка ѝ. Ако наистина беше така, новината щеше да го съсипе. Още усещах вкуса на жлъчка в гърлото си, както и ледената паника, която скова разума ми в първите мигове след стрелбата. За мен всичко би изгубило смисъл, ако я нямаше Ева.
— Рейъс — каза вместо поздрав Виктор, когато вдигна телефона. Звучеше хладно и напрегнато. На заден фон се носеше шум като от трафик. Далечна музика.
Погледнах часовника си и прецених, че може още да е на смяна.
— Крос се обажда. Трябва да ти кажа нещо. Сам ли си?
— Бих могъл да остана сам. Какво се е случило? — попита ме настоятелно, щом долови мрачния тон в гласа ми. — Да не би да е станало нещо с Ева?
— Не, не с Ева.
„Просто го кажи. Бързо и без заобиколки. Ти самият така би предпочел да ти съобщят, че животът ти е приключил.“
— Моника почина тази нощ. Моите съболезнования.
Настъпи ужасно мълчание.
— Какво каза?
Отпуснах глава на облегалката на стола. Беше ме чул добре, усетих го по гласа му. Но не можеше да повярва.
— Много съжалявам, Виктор. В момента не разполагаме с много информация.
Чух отваряне на автомобилна врата, която след миг се затръшна силно. Чу се пращене от полицейска радиостанция, а след това настъпи зловеща тишина, която продължи ужасно дълго. И все пак знаех, че Виктор е на телефона.
— Случи се преди около час — обясних тихо в опит да наруша тишината. — Тръгвахме си от официална вечеря. Някой откри огън в тълпата.
— Защо?
— Не знам. Но стрелецът е бил заловен. Скоро ще научим подробности.
— Къде е дъщеря ми? — прозвуча по-решително.
— Вкъщи с мен. Няма да я пусна да излезе, докато не се убедя, че е безопасно. В момента ти уреждам полет за насам. Ева ще има нужда от теб.
— Искам да говоря с нея.
— Тя си почива. Ще получиш съобщение с цялата информация за полета веднага щом имаме потвърждение. Изпращам ти един от моите самолети. Ще говориш е Ева утре сутрин, когато пристигнеш.
Виктор въздъхна дълбоко:
— Добре. Ще се приготвя.
— До скоро.
Затворих телефона и си помислих за другия човек, когото Ева приемаше за свой баща.
Не исках и да си помислям какво преживява Стантън в момента, това ме убиваше. Но му съчувствах и дълбоко съжалявах, че каквото и да му предложа сега, ще е напълно безсмислено.
Все пак му написах съобщение: „Моля те, кажи ми, ако мога да помогна по какъвто и да е начин.“
Излязох от кабинета и отидох в голямата баня. Спрях на прага. Всичко ме заболя при вида на Ева, която се бе излегнала със затворени очи в горещата вода. Косата ѝ бе вдигната на небрежен секси кок. Диамантите блестяха на плота. Лъки буташе краката ми с лапи.
— Здрасти — изрече жена ми, без да отваря очи. — Свърши ли си работата?
— Не още. Но сега трябва да се погрижа за теб. — Отидох при нея и видях, че чаят с ром е наполовина изпит. — Допий си чая.
Отвори бавно очи, беше сънена и отпусната.
— Силен е. Замайва ме.
— Добре. Допий го.
Послуша ме. Не от покорство, а защото така ѝ изнасяше.
— Ще дойдеш ли при мен? — попита и облиза устни.
Поклатих глава. Ева се нацупи.
— Тогава излизам оттук.
Надигна се от ваната и струйки вода се спуснаха по поруменелите извивки на тялото ѝ.
Усмихна се съблазнително, много добре знаеше как ми въздейства в този момент.
— Сигурен ли си, че няма да промениш решението си?
Едва успях да преглътна.
— Не мога.
Взех кърпа и я подадох на Ева с тежки стъпки. Обърнах се, гледката ме измъчваше. Извадих от шкафа няколко лекарства и ги оставих на плота.
Жена ми дойде и се облегна на мен.
— Добре ли си? Още ли мислиш за майка си?
— Какво? Не. — Изпъшках и сведох глава. — Когато изгуби съзнание… По дяволите! Никога не съм бил толкова уплашен.