— Не можеш да я предпазиш от всичко, а и лъжата никога не е решение на проблема.
— Мога да я предпазя да не се превърне в мишена! — Скочих на крака. Бях бесен, защото неговата реакция и тази на Ангъс отразяваха най-ужасните ми страхове как Ева ще реагира на решението ми. — Докато не разбера откъде идва заплахата, няма да я пусна да излезе навън, а тя точно това ще иска да направи!
— Ева трябва сама да вземе това решение.
— Би взела грешното решение.
— И въпреки това има правото да стигне съвсем сама до него.
Поклатих глава, макар да знаех, че не може да ме види.
— Безопасността ѝ не подлежи на обсъждане. Тя се тревожи за всички около себе си. Аз поемем отговорността да се тревожа за нея.
— Можеш да ѝ кажеш точно какви са тревогите ти — заяви тихо и успокояващо доктор Питърсън. — Обясни ѝ ги.
— Ева никога няма да постави собствената си безопасност на първо място. Ще поиска да бъде до Стантън.
— Когато е с други хора, които споделят мъката ѝ…
— В момента той стои до трупа на майка ѝ на един градски тротоар! — прекъснах го студено.
Тези думи и образът, който извикваха, бяха отвратителни. Стана ми лошо, стомахът ми се бунтуваше срещу погълнатия алкохол. Но имах нужда някой да осъзнае колко ужасно бе всичко и защо взех такова решение. Да ми даде надежда, че Ева ще разбере подбудите ми.
— Не ми казвайте какво е най-добро за нея — продължих. — Няма да ѝ позволя да отиде там. Тази картина ще я преследва до края на живота ѝ, ако я оставя да види… това.
Доктор Питърсън замълча. След това каза:
— Колкото повече чакаш, толкова по-трудно ще стане и за двама ви.
— Ще ѝ кажа веднага щом се събуди. Вие ще дойдете тук и ще ми помогнете да го направя.
— Гидиън…
— Говорих с баща ѝ в Калифорния. Виктор ще пристигне съвсем скоро. А и Кари е тук. — Крачех напред-назад из кабинета си. — Те имат известно време да осмислят случилото се, така че, когато Ева ги види, ще могат да ѝ окажат подкрепата, от която се нуждае. Вие също ще можете да ѝ помогнете.
— Не разбираш ли, че за Ева най-значимият източник на сила и подкрепа си ти самият, Гидиън? А като криеш от нея нещо толкова важно и постъпваш нечестно спрямо нея, ти разклащаш устоите, на които се крепи целият ѝ свят.
— Мислите ли, че не го съзнавам? — Спрях на място точно пред колажа със снимки на жена ми. — Аз… боже! Ужасявам се от мисълта, че никога няма да ми прости.
Доктор Питърсън замълча и думите ми увиснаха във въздуха, сякаш се подиграваха на безпомощността ми.
Откъснах поглед от снимките на жена си.
— Но пак бих постъпил по същия начин. При тази ситуация, при този риск…
— Добре. Ще трябва да поговориш с Ева за всичко това още щом се събуди. Разкрий ѝ честно чувствата си и се съсредоточи върху тях, а не върху логиката и прагматичността на действията си. Тя може да не се съгласи с теб и да не приеме доводите ти, но ако разбере емоционалните подбуди, които се крият зад действията ти, това ще ти е само от полза.
— Вие разбирате ли ги? — предизвиках го.
— Да, разбирам ги. Бих ти препоръчал да постъпиш по друг начин, но те разбирам. Ще ти дам друг телефонен номер, на който да се свързваш с мен директно.
Грабнах химикалка и го записах.
— Говори с Ева. След това, ако все още искаш, ще дойда при вас. Не мога да ти обещая, че ще се отзова незабавно — поясни, — но ще дойда веднага щом мога.
— Благодаря ви.
Затворих телефона и седнах отново на стола. Не можех да направя нищо повече, освен да чакам. Да чакам Ева да се събуди. Да чакам полицията да дойде. Да чакам хората, които ще дойдат или ще ни се обадят — приятели и роднини, които също като мен нямаше да могат да направят нищо.
Включих компютъра си и изпратих имейл на Скот. Казах му да отмени ангажиментите ми до края на седмицата и да се свърже с жената, която организира сватбата. Навярно бе безсмислено да информира за случилото се когото и да било, след като папараците бяха на местопрестъплението по време на стрелбата. Нямаше да ни оставят да потъгуваме необезпокоявани дори един ден.
Мисълта за всичко онова, което сигурно бяха публикували вече онлайн, ме изпълни с безпомощен гняв. Подробни снимки от местопрестъплението. Теории на конспирацията и безумни хипотези. В следващите месеци светът нямаше да ни остави на мира.
Отпъдих тези мисли.
Заставих се да обмисля какво би облекчило стреса на Ева. Вече бях изградил план да говоря с Виктор. Щяхме до обсъдим идването на роднините му, тъй като се очакваше всички да пристигнат в петък.
Без да се усетя, се оказа, че съм взел в ръка телефона си. Проверих неприетите повиквания и прочетох получените съобщения. Нямаше нищо от майка ми, въпреки че Крие или Айрланд сигурно вече ѝ бяха казали за случилото се. Мълчанието ѝ не ме изненада толкова, колкото съобщението от Кристофър: „Моля те, предай съболезнованията ми на Ева.“