Дълго се взирах в думите, почуквах по екрана всеки път, когато загасне, за да светне отново. Порази ме употребата на думите „моля те“. Най-обикновена проява на любезност, но Кристофър никога не се обръщаше така към мен.
Помислих си за хората, на които се бях обадил вместо Ева. Кари, който ѝ беше като брат. Виктор — баща ѝ. На кого би се обадила жена ми, ако местата ни бяха разменени? Може би на Крие? Но определено не и на брат ми.
Защо? През всичките тези години си задавах този въпрос. Кристофър можеше да означава нещо много повече за мен — връзка с новото семейство, което майка ми бе създала.
Отворих чекмеджето и се загледах в малката флашка, която Ангъс бе взел от дома на семейство Лукас. Дали отговорът не се криеше в нея?
И дори да беше така, дали това щеше да е от значение сега?
Моментът, от който се ужасявах, настъпи по-скоро, отколкото очаквах. Лежах на леглото със затворени очи. Усетих как матракът се размърда, когато Ева се обърна и въздъхна тихо, докато се наместваше в по-удобна поза. Ако я оставех, щеше отново да заспи. Можех да ѝ дам още няколко часа спокойствие.
Но самолетът на Виктор вече бе кацнал в Ню Йорк. Полицаите можеха да пристигнат всеки момент. Реалността щеше да нахлуе в живота на Ева, независимо колко силно исках да я държа настрана. Времето, с което разполагах, за да ѝ съобщя новината, изтичаше.
Седнах в леглото и прокарах ръка през лицето си, усетих дращенето на новопоникнала брада. После докоснах Ева по рамото, опитах се да я събудя съвсем нежно.
— Добро утро — изтърколи се към мен сънена. — Още не си се съблякъл. Цяла нощ ли работи?
Станах и запалих нощната лампа, не можех да ѝ съобщя новината седнал.
— Ева, трябва да поговорим.
Премигна и се подпря на лакът.
— Какво има?
— Наплискай си лицето, докато ти приготвя чаша кафе, чули? И ме изчакай тук, ще ти го донеса в спалнята.
Намръщи се.
— Звучиш много сериозно.
— Така е. А ти трябва да си будна за този разговор.
— Добре. — Отметна завивката и стана от леглото.
Сграбчих Лъки и затворих вратата на спалнята зад гърба си.
Оставих го в банята, преди да приготвя кафе за мен и Ева. Нов ден, все същите обичайни действия. Тези няколко минути, в които продължавах да се преструвам, че нищо не се е променило, всъщност бяха поредната ми лъжа.
Върнах се в спалнята и заварих Ева да обува долнището на пижамата си. Беше вързала косата си на конска опашка, а на фланелката ѝ имаше петно от паста за зъби. Всичко беше съвсем нормално. В този момент я обичах повече от всичко на света.
Взе едната чаша от мен и докато вдишваше аромата на кафето, притвори очи от удоволствие. Направи го по своя си неподражаем начин и гледката предизвика болка в гърдите ми.
Оставих своето кафе настрани, усетил внезапно, че стомахът ми се е стегнал толкова, че не може да поеме нищо.
— Седни в онзи стол, ангелчето ми.
— Започваш да ме плашиш.
— Знам. Съжалявам. — Докоснах бузата ѝ. — Няма да се бавя повече. Седни там и ще ти обясня всичко.
Ева седна на стола до прозорците. Нощното небе бе започнало да става сивкавосиньо. Запалих лампата, дръпнах другия стол и го поставих пред жена си. Взех ръката ѝ в своята и нежно стиснах пръстите ѝ.
Поех си дълбоко въздух.
— Излъгах те. Когато ти разкажа всичко, ще обоснова решението, което взех, но сега…
Ева присви очи:
— Хайде, изплюй камъчето, шампионе.
— Беше права за изстрелите, които чу снощи. Един от фотографите стреля по нас. Улучи майка ти. — Спрях, мъчех се да изрека думите. — Тя си отиде.
Ева впери поглед в мен, очите ѝ бяха големи и тъмни, лицето ѝ внезапно пребледня. Когато остави чашата си с кафе на масата, трепереше силно.
— Какво говориш?
— Застреляха я, Ева. — Стиснах леденостудените ѝ ръце, усещах, че изпада в паника. — Изстрелът беше фатален. Моите съболезнования.
Дишането ѝ се ускори.
— Още не знам подробности. Убиецът е заловен, а Раул ми каза, че детективи Грейвс и Мична са поели случая.
— Те са от отдел „Убийства“ — изрече съвсем равно Ева.
— Да.
Именно те разследваха и смъртта на Нейтън Баркър. Познавах ги по-добре, отколкото ми се искаше.
— Защо му е на някого да убива майка ми?
— Не знам, Ева. Може да е било случайно, да е изпуснал истинската си цел. Бихме могли да се обадим на Грейвс или Мична — нали им пазиш телефоните? Едва ли ще ни кажат нещо, но очаквам да дойдат тук и да ни вземат показания.