— Отседнал съм в града. Кристофър ще поеме работата в офиса през следващите няколко дни, за да мога аз да ви помогна. Ако имате нужда от каквото и да било по което и да е време на денонощието, само ми се обади.
Спрях. Усещах силно стягане в гърдите. Борех се за всяка глътка въздух.
— Гидиън — Крие сложи ръка на рамото ми, — и двамата ще се справите. Имате семейство и приятели, които…
— Какво семейство?
Той отпусна ръка.
— Не, недей.
Стана ми много неприятно, че се отдалечи от мен; че аз съм причината по лицето му да се изпише болка.
— Виж, радвам се, че си тук. Не го очаквах, но се радвам…
Притегли ме към себе си и ме прегърна силно.
— Тогава се научи да го очакваш — изрече с дрезгав от вълнение глас. — Защото този път няма да се отдръпна, Гидиън. Ние сме едно семейство. Може би е време да се замислим какво означава това за всеки от нас. За теб и за мен. За майка ти, за Кристофър и за Айрланд.
Опрях чело в рамото му и се опитах поне донякъде да си върна присъствието на духа. Бях уморен. Дори костите ме боляха от умора. Не мислех трезво. Може би затова се чувствах така… Майната му! Даже не знаех как се чувствам.
Кари и бащата на Ева бяха съсипани. Стантън… Дори не можех да си представя колко е разстроен той. Моите чувства нямаха никакво значение в сравнение с техните.
Бях стресиран, разсеян и сигурно затова, без да се замисля, казах:
— Кристофър трябва да се промени из основи, за да приеме, че сме от едно и също семейство.
Крие замря и се отдръпна.
— Знам, че с него не се разбирате, но…
— И аз нямам никаква вина за това, да сме наясно! — Опитах се да потисна въпроса, който напираше в мен; да го преглътна и да не го изрека. — Някога споделял ли е с теб защо ме мрази толкова?
„За бога! Защо? Защо ми трябваше да питам? След всичките тези години не би трябвало да има значение.“
Крие поклати глава.
— Той не те мрази, Гидиън.
Изправих се в целия си ръст и си наложих да не треперя (не можех да преценя каква е причината — изтощение или емоция). Миналото беше зад гърба ми. Бях го оставил там, затворено и кутия, където му е мястото. Сега имах Ева…
По дяволите! Надявах се, че все още я имам.
Ева не ме бе притискала да изясня отношенията си с Кристофър така, както го бе направила по отношение на останалите членове на семейството ми. За нея брат ми бе стигнал прекалено далеч. Беше се възползвал от Магдалин абсолютно безцеремонно и Кари го бе заснел на видео. На нея сигурно ѝ беше все едно дали ще оправя отношенията си с Кристофър…
Но може би щеше да се гордее с мен, задето съм се опитал.
И ако за нея това бе доказателство, че сега съм различен, че съм се променил така, както очаква… По дяволите. В момента, в който разбрах за смъртта на Моника и не ѝ казах, се върнах в изходна позиция, загърбих целия си напредък. Ако подобряването на отношенията със семейството ми можеше да убеди Ева да ми прости лъжата, значи си заслужаваше да направя това усилие, каквото и да ми струваше то.
Опитах се да отпусна ръце. Заговорих отново. Тихо и равно.
— Трябва да ти покажа нещо.
Направих знак на втория си баща да седне до бюрото. Той придърпа напред стола си, а аз разклатих мишката, за да включа монитора. Изписаните на ръка бележки на Хю изпълниха екрана.
Крие бързо плъзна поглед по тях и се зачете. Усетих мига, в който осъзна какво чете. Целият настръхна.
— Не знам каква част е вярна — предупредих го. — Бележките на Хю относно сеансите му с мен са пълна лъжа. Според мен целта му е била с тяхна помощ да ми изгради профил, който би могъл да използва в своя защита, ако предявим обвинения срещу него.
— Трябваше да го направим — произнесе през зъби Крис. — Как се добра до тези записки?
— Няма значение. По-важното е, че тук има записки от четири сеанса с Кристофър. Предполага се, че съм присъствал на един от тях. Това или е пълна измислица, или аз съм го забравил напълно.
— Кое от двете е според теб.
— Наистина не мога да преценя. Има… епизоди от детството ми, които не мога да си спомня.
Насън си спомнях повече неща, отколкото наяве.
Крие се завъртя на стола и ме погледна.
— Мислиш ли, че е насилвал и брат ти?
Трябваше ми секунда, за да се отърва от спомените и да му отговоря:
— Не знам, ще трябва да попиташ Кристофър, но се съмнявам.
— Защо?
— Според бележките на Хю сеансите му с Кристофър са били веднага след моите. В случай че е отбелязвал правилно датите и часовете, което би било разумно от негова страна, ако е целял да прикрие следите си, не би могъл да направи нищо с него.